— Отначало просто не ми се вярваше. Но това се случваше всеки път! Неприятелите ми, хулителите биваха низвергнати и унищожавани.
— Унищожавани?
Лорд Уитфийлд кимна спокойно и отпи от портото си.
— Един след друг. Ето случай съвсем като с Елисей — едно момче. Изненадах го тук, в градината — тогава работеше при мен. Знаете ли какво правеше? Имитираше ме, подиграваше ми се. На МЕН! Да ми се подиграва! Перчеше се, и то пред публика, която го гледаше. В собственото ми имение. И знаете ли какво му се случи? Не бяха минали и десет дни — падна от висок прозорец и се преби. След това беше този грубиян Картър, пияница и човек с мръсен език. Дойде тук и ме оскърби. Какво му се случи? Седмица по-късно беше мъртъв — удавен в калта. Имаше и една прислужница, младо момиче. Повиши ми тон и ме нарече с обидни имена. Наказанието й дойде скоро. Пила отрова по погрешка. Мога да ви кажа още много. Хамбълби се осмели да ми се противопостави по плана за водоснабдяването. Умря от отравяне на кръвта. О, това продължава от години. Госпожа Хортън например беше отвратително груба с мен. Не мина много време и тя умря.
Лордът млъкна и като се наведе напред, подаде шишето с порто на Люк.
— Да — каза, — всички те умряха. Удивително, нали?
Люк го погледна. Изпита едно чудовищно, невероятно подозрение! Погледна с други очи ниския, дебел човек, който седеше начело на масата, кимаше спокойно с глава, а светлите му изпъкнали очи безгрижно срещнаха погледа на Люк.
Несвързани спомени преминаха бързо през главата на Люк. Майор Хортън казваше: „Лорд Уитфийлд беше много любезен. Изпрати грозде и праскови от оранжерията си.“ Лорд Уитфийлд беше този, който великодушно беше разрешил на Томи Пиърс да мие прозорците на библиотеката. Лорд Уитфийлд разказваше за лабораториите „Уелерман Крайц“ с техните серуми и микробни култури. Посещението се беше състояло малко преди смъртта на доктор Хамбълби. Всичко водеше в една посока, а той като глупак нищо не беше заподозрял.
Лорд Уитфийлд все още се усмихваше самодоволно. Той кимна леко към Люк и повтори:
— Да, всички те умират.
Осемнайсета глава
Съвещание в Лондон
Сър Уилям Осингтън, известен на старите си другари като Били Боунс, погледна недоверчиво своя приятел.
— Не ти ли стигнаха престъпленията в Меянг? — попита той. — Трябваше ли да се върнеш у дома, за да вършиш нашата работа тук вместо нас?
— В Меянг престъпленията нямат такъв характер — отвърна Люк. — Сега се мъча да се противопоставя на човек, който е извършил най-малко половин дузина убийства, без въобще да бъде заподозрян.
Сър Уилям въздъхна.
— Случва се наистина. В какво се е специализирал — в жени ли?
— Не, не е от този тип. Все още не се смята за Господ, но скоро може и дотам да стигне.
— Луд?
— О, несъмнено.
— Но вероятно не е луд в правния смисъл на думата. Има разлика, нали разбираш?
— Мисля, че той разбира естеството и последствията от действията си — поясни Люк.
— Точно така — каза Били Боунс.
— Е, нека да не се заяждаме с юридически детайли. Още не сме стигнали на този етап, а може и въобще да не стигнем дотам. От теб, стари момко, искам да науча някои факти. В деня на конните състезания е имало улично произшествие — между пет и шест часа следобед. Възрастна дама е била прегазена в Уайтхол и колата не е спряла. Името й е Лавиния Пинкертон. Искам да изровиш всичко, което може да се намери за този случай.
Сър Уилям въздъхна:
— Това е нещо, което ще свърша бързо. Необходими са ми само двайсет минути.
Той удържа на думата си. След по-малко от двайсет минути Люк вече говореше с полицейския офицер, разследвал случая.
— Да, сър, спомням си подробностите. Повечето са записани тук. — Той посочи листа, който Люк проучваше в момента. — Проведено бе дознание. Сачърверъл беше следователят. Съставено е обвинение срещу шофьора на колата.
— А заловихте ли го?
— Не, сър.
— Каква кола е била?
— Изглежда почти установено, че е била ролс — голяма кола, карана от шофьор. Всички свидетели са единодушни по тази точка. Повечето хора разпознават добре един ролс.
— Не знаете номера й?
— Не, за съжаление никой не е съобразил да го запише. Имаше отбелязан номер Р2Х 4498, но явно е записан погрешно. Една жена обърнала внимание и го споменала на друга, от която го получихме. Не знам дали втората жена го е записала погрешно, но във всеки случай това не е търсеният номер.