— Откъде знаете, че този номер не е истинският?
Младият офицер се усмихна.
— FZX 4498 е номерът на колата на лорд Уитфийлд. Тази кола е стояла пред Бумингтън Хаус по това време и шофьорът е пиел чай. Алибито му е желязно, а колата не е напускала мястото си до шест и половина, когато негово благородие е излязъл.
— Разбирам — каза Люк.
— Винаги става така, сър — въздъхна човекът. — Половината свидетели са изчезнали, преди полицаят да стигне дотам и да отбележи обстоятелствата.
Сър Уилям кимна.
— Предполагаме, че номерът е бил подобен на този — FZX 4498. Вероятно е номер, който започва също с две четворки. Направихме всичко възможно, но не успяхме да открием подобна кола. Проучихме още няколко подобни номера, но всички собственици дадоха задоволителни обяснения за това време.
Сър Уилям погледна въпросително Люк. Той поклати глава. Сър Уилям каза:
— Благодаря, Бонър, това е достатъчно.
Когато човекът излезе, Били Боунс отново погледна въпросително към приятеля си:
— За какво е всичко това, Фиц?
Люк въздъхна.
— Всичко съвпада. Лавиния Пинкертон идваше при вас да уведоми умниците от Скотланд Ярд за проклетия убиец. Не знам дали щяхте да й обърнете внимание, вероятно не.
— Защо не? — отвърна сър Уилям. — Има неща, които стигат по такъв път до нас. Просто нещо дочуто или пък клюки. Не пренебрегваме тези неща, уверявам те.
— Точно така е предполагал и убиецът и затова не е искал да рискува. Премахнал е Лавиния Пинкертон и макар една жена да е проявила наблюдателност и да е запомнила номера, никой не й е повярвал.
Били Боунс се изправи.
— Да не искаш да кажеш…
— Да, искам. Обзалагам се, на каквото искаш, че именно Уитфийлд я е прегазил. Не знам как се е изхитрил да го направи. Шофьорът е пиел чай. Предполагам, че по един или друг начин е отмъкнал колата, обличайки ливреята и шапката на шофьора. Но го е направил, Били!
— Невъзможно! — каза сър Уилям.
— Драги приятелю, той практически ми се похвали с това миналата вечер.
— Тогава той е луд!
— За луд — луд е, но е лукав дявол. Ще трябва да пипате внимателно. Да не разбере, че го подозираме.
Били Боунс промърмори:
— Не е за вярване.
Люк отговори:
— Но е вярно! — Той постави ръка на рамото на приятеля си. — Виж какво, Били, синко, веднага трябва да се заловим с това. Ето фактите.
Двамата мъже говориха дълго и сериозно.
На следващия ден Люк се завърна в Уичууд. Пристигна рано сутринта. Можеше да се върне и предната вечер, но при дадените обстоятелства нямаше желание да спи под покрива на лорд Уитфийлд или да приеме гостоприемството му. Минавайки през Уичууд, той спря колата пред къщата на госпожица Уейнфлийт. Прислужницата, която му отвори вратата, го погледна учудено, но го въведе в малката трапезария, където госпожица Уейнфлийт беше седнала да закусва. Тя го посрещна с известна изненада.
Той не искаше да губи време.
— Трябва да ви се извиня, че ви безпокоя по това време. — Той се огледа. Прислужницата беше излязла, затваряйки вратата. — Ще ви задам един въпрос, госпожице Уейнфлийт. Той е доста личен, но се надявам да ми простите.
— Моля ви, питайте ме всичко, каквото искате. Сигурна съм, че имате основателна причина да го направите.
— Благодаря ви. — Той замълча. — Искам да зная точно защо навремето сте развалили годежа си с лорд Уитфийлд?
Тя не очакваше този въпрос. Страните й пламнаха, а едната й ръка се вдигна към гърдите.
— Той казвал ли ви е нещо?
Люк отговори:
— Каза ми, че е имало нещо около една птичка — птичка, на която бил извит вратът.
— Той ви каза това? — Учуди се тя. — Той го е признал? Това е невероятно!
— Моля, ще ми отговорите ли?
— Да. Ще ви отговоря. Но ще ви помоля никога да не говорите на Гордън по този въпрос. Всичко това е минало — окончателно и завинаги. Не бих искала да се раздухва отново.
Тя го погледна умолително. Люк кимна.
— Това е само за мое собствено удовлетворение — каза той. — Няма да повторя това, което ще ми кажете.
— Благодаря ви. — Беше се успокоила. Гласът й беше твърд, когато продължи: — Стана така: имах канарче, което много обичах, може дори да се каже, че бях просто оглупяла по него — такива бяха тогава момичетата. Те… да кажем, че бяха луди по любимците си. Сигурно един мъж се е дразнел от това — сега го разбирам.