— Да — каза Люк, тъй като тя спря.
— Гордън ревнуваше от птичката. Един ден каза с раздразнение: „Мисля, че предпочиташ тази птичка пред мен.“ И аз по глупавия начин, по който говореха момичетата тогава, се засмях и държейки птичката на пръста си, казах нещо от този род: „Разбира се, че те обичам, малка птичко, повече от едно голямо глупаво момче! Разбира се, че те обичам!“ Тогава — о, това беше страшно — Гордън грабна птичката от мен и й изви врата. Това беше такъв шок. Никога няма да го забравя!
Лицето й силно побледня.
— И така, вие развалихте годежа? — запита Люк.
— Да. След това не можех да се отнасям към него по същия начин. Виждате ли, господин Фицуилям — тя се поколеба, — не беше само действието — това можеше да бъде пристъп на ревност и лошо настроение. Причината беше ужасното чувство, че това му достави удоволствие. Това именно ме ужаси!
— Дори преди много години — промърмори Люк. — Дори тогава…
Тя постави ръката си върху неговата.
— Мистър Фицуилям…
Той срещна плахата молба в очите й със сериозен, твърд поглед.
— Лорд Уитфийлд е извършил всички тези убийства — каза той. — Вие сте знаели това през цялото време, нали?
Тя енергично поклати глава.
— Знаела — не! Ако знаех, тогава… тогава, разбира се, щях да проговоря. Не, това беше само опасение.
— И все пак вие нищо не ми намекнахте?
Тя сключи пръсти, обзета от внезапна тревога.
— Как бих могла? Аз някога го обичах…
— Да — каза Люк внимателно. — Разбирам.
Тя се обърна, започна да рови в чантата си, извади кърпичка с дантела по края и я притисна за миг до очите си. След това отново се обърна, вече със сухи очи, изпълнени с достойнство.
— Толкова се радвам — каза тя, — че Бриджит е развалила годежа си. Вместо това ще се омъжи за вас, нали?
— Да.
— Това ще е много по-подходящо — отбеляза госпожица Уейнфлийт.
Люк не можа да сдържи усмивката си.
Но лицето на жената остана строго и напрегнато. Тя се наведе напред и още веднъж постави ръка върху неговата.
— Бъдете много внимателен — предупреди го. — И двамата трябва да бъдете много внимателни.
— Имате предвид лорд Уитфийлд?
— Да. Би било по-добре да не му казвате.
Люк се намръщи.
— Не мисля, че тази идея би харесала на някого от двама ни.
— О, какво значение има това? Вие изглежда не осъзнавате, че той е луд, луд! Той няма да го понесе — нито за миг! Ако нещо й се случи…
— Нищо няма да й се случи!
— Да, разбирам, но моля ви да разберете, че трудно можете да се мерите с него. Той е ужасно лукав! Заминете с нея веднага, това е единствената надежда. Накарайте я да замине в чужбина! Най-добре и двамата заминете в чужбина.
— Може да е достатъчно, ако тя замине. Аз трябва да остана — заяви Люк.
— Страхувах се, че ще го кажете. Но на всяка цена я накарайте да замине. И то веднага!
Той кимна.
— Мисля — каза, — че имате право.
— Знам, че имам право! Накарайте я да замине, преди… преди да е станало твърде късно.
Деветнайсета глава
Развален годеж
Бриджит чу, че Люк пристига. Тя излезе на стълбите да го посрещне и без никакво предисловие му съобщи:
— Казах му.
— Какво? — изненада се той. Смущението му беше толкова очевидно, че Бриджит го забеляза. — Люк, какво има? Изглеждате доста разстроен.
Люк отвърна:
— Мисля, че се бяхме разбрали да изчакаме, докато се върна.
— Зная, но си помислих, че ще е по-добре да свърша с това. Той кроеше планове за женитбата ни, за медения месец — все такива неща! Налагаше се да му кажа! — Тя добави с упрек в гласа: — Това беше единственият почтен начин, по който можех да постъпя.
Той се съгласи:
— От тази гледна точка — да. О, да, разбирам много добре.
— Според мен е правилно от всякаква гледна точка.
Люк изрече бавно:
— Има моменти, когато човек не може да си позволи да постъпва прилично.
— Люк, какво искате да кажете?
Той направи нетърпелив жест.