Выбрать главу

— Да — каза Люк, тъй като тя спря.

— Гордън ревнуваше от птичката. Един ден каза с раздразнение: „Мисля, че предпочиташ тази птичка пред мен.“ И аз по глупавия начин, по който говореха момичетата тогава, се засмях и държейки птичката на пръста си, казах нещо от този род: „Разбира се, че те обичам, малка птичко, повече от едно голямо глупаво момче! Разбира се, че те обичам!“ Тогава — о, това беше страшно — Гордън грабна птичката от мен и й изви врата. Това беше такъв шок. Никога няма да го забравя!

Лицето й силно побледня.

— И така, вие развалихте годежа? — запита Люк.

— Да. След това не можех да се отнасям към него по същия начин. Виждате ли, господин Фицуилям — тя се поколеба, — не беше само действието — това можеше да бъде пристъп на ревност и лошо настроение. Причината беше ужасното чувство, че това му достави удоволствие. Това именно ме ужаси!

— Дори преди много години — промърмори Люк. — Дори тогава…

Тя постави ръката си върху неговата.

— Мистър Фицуилям…

Той срещна плахата молба в очите й със сериозен, твърд поглед.

— Лорд Уитфийлд е извършил всички тези убийства — каза той. — Вие сте знаели това през цялото време, нали?

Тя енергично поклати глава.

— Знаела — не! Ако знаех, тогава… тогава, разбира се, щях да проговоря. Не, това беше само опасение.

— И все пак вие нищо не ми намекнахте?

Тя сключи пръсти, обзета от внезапна тревога.

— Как бих могла? Аз някога го обичах…

— Да — каза Люк внимателно. — Разбирам.

Тя се обърна, започна да рови в чантата си, извади кърпичка с дантела по края и я притисна за миг до очите си. След това отново се обърна, вече със сухи очи, изпълнени с достойнство.

— Толкова се радвам — каза тя, — че Бриджит е развалила годежа си. Вместо това ще се омъжи за вас, нали?

— Да.

— Това ще е много по-подходящо — отбеляза госпожица Уейнфлийт.

Люк не можа да сдържи усмивката си.

Но лицето на жената остана строго и напрегнато. Тя се наведе напред и още веднъж постави ръка върху неговата.

— Бъдете много внимателен — предупреди го. — И двамата трябва да бъдете много внимателни.

— Имате предвид лорд Уитфийлд?

— Да. Би било по-добре да не му казвате.

Люк се намръщи.

— Не мисля, че тази идея би харесала на някого от двама ни.

— О, какво значение има това? Вие изглежда не осъзнавате, че той е луд, луд! Той няма да го понесе — нито за миг! Ако нещо й се случи…

— Нищо няма да й се случи!

— Да, разбирам, но моля ви да разберете, че трудно можете да се мерите с него. Той е ужасно лукав! Заминете с нея веднага, това е единствената надежда. Накарайте я да замине в чужбина! Най-добре и двамата заминете в чужбина.

— Може да е достатъчно, ако тя замине. Аз трябва да остана — заяви Люк.

— Страхувах се, че ще го кажете. Но на всяка цена я накарайте да замине. И то веднага!

Той кимна.

— Мисля — каза, — че имате право.

— Знам, че имам право! Накарайте я да замине, преди… преди да е станало твърде късно.

Деветнайсета глава

Развален годеж

Бриджит чу, че Люк пристига. Тя излезе на стълбите да го посрещне и без никакво предисловие му съобщи:

— Казах му.

— Какво? — изненада се той. Смущението му беше толкова очевидно, че Бриджит го забеляза. — Люк, какво има? Изглеждате доста разстроен.

Люк отвърна:

— Мисля, че се бяхме разбрали да изчакаме, докато се върна.

— Зная, но си помислих, че ще е по-добре да свърша с това. Той кроеше планове за женитбата ни, за медения месец — все такива неща! Налагаше се да му кажа! — Тя добави с упрек в гласа: — Това беше единственият почтен начин, по който можех да постъпя.

Той се съгласи:

— От тази гледна точка — да. О, да, разбирам много добре.

— Според мен е правилно от всякаква гледна точка.

Люк изрече бавно:

— Има моменти, когато човек не може да си позволи да постъпва прилично.

— Люк, какво искате да кажете?

Той направи нетърпелив жест.