— Не мога да го кажа сега и тук. Как го прие Уитфийлд?
— Спокойно. Наистина много добре. Почувствах се засрамена. Мисля, Люк, че съм подценявала Гордън просто защото е надут и понякога е лекомислен. Вярвам, че той наистина е… ами, голям малък човек!
Люк кимна.
— Да, възможно е да е велик — по начин, който не сме и подозирали. Вижте, Бриджит, трябва да се изнесете оттук колкото е възможно по-скоро.
— Естествено, ще си опаковам нещата и тръгвам още днес. Бихте могли да ме закарате в града. Предполагам, че ще можем и двамата да отседнем в „Белс и Мотли“, ако хората на Елсуърти са си заминали.
Той поклати глава.
— Не, по-добре да заминете за Лондон. Аз ще обясня всичко. Междувременно предполагам, че е по-добре да се срещна с Уитфийлд.
— Мисля, че трябва да го направите. Доста е неприятно, нали? Чувствам се като долна златотърсачка.
Люк й се усмихна.
— Това беше една доста честна сделка. Играли сте честно с него. Във всеки случай няма смисъл да се оплакваме за неща, които са минали и приключени. Сега ще вляза да видя Уитфийлд.
Намери лорд Уитфийлд да обикаля из гостната. Изглеждаше спокоен, дори на устните му имаше лека усмивка. Люк забеляза обаче, че вената на слепоочието му тупти яростно. Той се обърна, когато другият мъж влезе.
— О, ето ви и вас, Фицуилям.
Люк каза:
— Няма смисъл да казвам, че съжалявам за това, което съм направил. Ще бъде лицемерно. Допускам, че от ваша гледна точка съм постъпил зле и мога да кажа много малко в своя защита. Тези неща се случват.
Лорд Уитфийлд отново закрачи из стаята.
— О, да, о, да! — Той махна с ръка.
Люк продължи:
— С Бриджит се отнесохме зле с вас. Но станалото-станало! Ние се обичаме и не можем да направим друго, освен да ви кажем истината и да си тръгнем.
Лорд Уитфийлд се спря и го погледна с бледите си изпъкнали очи.
— Да — каза, — нищо друго не можете да направите.
В гласа му имаше една много особена нотка. Стоеше и гледаше Люк, леко поклащайки глава, сякаш изразяваше състрадание.
Люк попита остро:
— Какво искате да кажете?
— Нищо не можете да направите — отвърна лорд Уитфийлд. — Много е късно.
Люк пристъпи крачка напред.
— Кажете ми какво означава това?
Лордът неочаквано изрече:
— Попитайте Онория Уейнфлийт. Тя ще разбере. Тя знае какво става. Веднъж ми говори за това.
— Какво разбира тя?
Уитфийлд отговори:
— Злото не остава ненаказано. Трябва да има справедливост! Съжалявам, защото съм привързан към Бриджит. В известен смисъл съжалявам и за двама ви.
— Заплашвате ли ни? — попита Люк.
Лорд Уитфийлд изглеждаше шокиран.
— Не, не, драги приятелю. В случая не изразявам чувства! Когато направих на Бриджит честта да я избера за своя жена, тя пое известни отговорности. Сега тя се отказва от тях, но в този живот връщане назад няма. Щом нарушаваш законите, трябва да понесеш наказанието…
Люк стисна юмруци.
— Искате да кажете, че нещо ще се случи на Бриджит? Вижте какво, Уитфийлд, нищо няма да се случи на Бриджит, нито на мен! Ако опитате нещо от този род, това ще е краят. По-добре внимавайте! Зная доста неща за вас!
— Това няма нищо общо с мен — каза лордът. — Аз съм само оръдието на висша Сила. Каквото нареди Силата, това се случва!
— Виждам, че вярвате в това.
— Защото това е истината! Всеки, който тръгне срещу мен, понася наказанието си. Няма да има изключение за вас и Бриджит.
Люк възрази:
— Ето тук грешите. Колкото и дълго да има някой късмет, накрая той го изоставя. А вашият късмет е на път да ви напусне.
Лорд Уитфийлд спокойно заяви:
— Драги момко, вие не знаете с кого говорите. Мен нищо не може да ме засегне.
— Не може ли? Ще видим. По-добре внимавайте в постъпките си, Уитфийлд!
Леко вълнение се изписа по лицето на лорда. Когато заговори, гласът му беше променен.
— Бях много търпелив. Повече не злоупотребявайте с това. Махайте се оттук.
— Отивам си веднага. Помнете, че съм ви предупредил.
Люк се обърна и бързо излезе от стаята. Изтича нагоре по стълбите. Намери Бриджит в стаята й да наглежда прислужницата, която подреждаше дрехите й.
— Скоро ли ще сте готова?
— След десет минути.
Погледна го въпросително, но присъствието на прислужницата не й позволи да говори. Люк кимна. После отиде в стаята си и бързо нахвърли нещата си в куфарите. След десет минути се върна при Бриджит и я намери готова за заминаване.