— Тръгваме ли?
— Готова съм.
Когато слизаха по стълбите, насреща им се зададе икономът.
— Госпожица Уейнфлийт иска да ви види, сър.
— Госпожица Уейнфлийт? Къде е тя?
— В гостната, с негово благородие.
Бриджит отиде в гостната, последвана от Люк. Лорд Уитфийлд стоеше до прозореца и говореше на старата мома. Държеше нож с дълго, тънко острие.
— Съвършена изработка — тъкмо казваше той. — Един от моите младежи ми го донесе от Мароко, където беше специален кореспондент. Разбира се, марокански е, нож от Риф. — Прокара с възхищение пръста си по острието. — Колко е остър!
Госпожица Уейнфлийт рязко изрече:
— Гордън, оставете ножа, за Бога!
Той се усмихна и го остави сред колекцията от други оръжия върху една масичка.
— Харесва ми да го докосвам — тихо каза той.
Госпожица Уейнфлийт беше загубила част от обичайното си равновесие. Беше бледа и нервна.
— А, ето те, Бриджит, скъпа моя — каза тя.
Лорд Уитфийлд се изкиска.
— А, ето я Бриджит. Оправяйте се с нея, Онория. Тя няма да е дълго между нас.
Жената каза остро:
— Какво искате да кажете?
— Да кажа? Искам да кажа, че заминава за Лондон. Така е, нали? Това е всичко, което искам да кажа.
Той огледа всички.
— Имам някои новини за вас, Онория — изрече той. — Бриджит няма да се омъжи за мен. Предпочете Фицуилям. Странно нещо е животът. Е, аз ще ви оставя да си поговорите.
Той излезе от стаята, подрънквайки с монети в джобовете си.
— Боже мой! — възкликна госпожица Уейнфлийт. — О, Боже мой!
В гласа й прозвуча толкова дълбоко страдание, че Бриджит я погледна с изненада. После изрече с неудобство:
— Съжалявам. Наистина ужасно съжалявам.
По-възрастната жена каза:
— Ядосан е, ужасно е ядосан. О, Господи, това е страшно! Какво да правим?
Бриджит я изгледа.
— Да правим ли? Какво искате да кажете?
Госпожица Уейнфлийт каза, поглеждайки укорително и двамата:
— Въобще не трябваше да му казвате!
— Глупости! Какво друго бихме могли да направим? — отвърна Бриджит.
— Не трябваше да му казвате сега. Трябваше да изчакате до заминаването си.
Бриджит каза след кратка пауза:
— Въпрос на гледна точка. Аз мисля, че е по-добре да се отървеш по-бързо от неприятните моменти.
— О, мила моя, ако ставаше въпрос само за това!
Тя се спря. Очите й отправиха мълчалив въпрос към Люк.
Той поклати глава и изрече:
— Още не.
Госпожица Уейнфлийт прошепна:
— Разбирам.
Бриджит попита с леко раздразнение:
— За нещо специално ли искахте да ме видите, госпожице Уейнфлийт?
— Ами да. Всъщност дойдох да ви предложа да ми погостувате. Помислих си, че… ъ-ъ-ъ… сигурно ще ви е неудобно да останете тук и ще ви трябват няколко дни да, ъ-ъ-ъ… обмислите плановете си.
— Благодаря ви, много мило от ваша страна.
— Вижте, при мен ще бъдете в безопасност и…
Бриджит я прекъсна:
— В безопасност ли?
Малко объркана, госпожица Уейнфлийт побърза да каже:
— Удобно, това исках да кажа, при мен ще ви бъде съвсем удобно. Е, не предлагам такъв лукс като тук, разбира се, но горещата вода си е гореща, а моята прислужница Емили наистина готви много добре.
— О, сигурна съм, че всичко би било прекрасно, госпожице Уейнфлийт — отвърна механично Бриджит.
— Е, разбира се, ако отидете в града, може би ще е много по-добре…
Младата жена бавно изрече:
— Малко е неловко. Леля ми замина днес рано на изложба на цветя. Не съм успяла да й съобщя какво се е случило. Ще й оставя бележка, че съм отишла в апартамента.
— Ще отидете в апартамента на леля си в Лондон?
— Да. Там няма никого. Мога да се храня в ресторант.
— Ще бъдете сама в апартамента? О, мила, по-добре не го правете. Не оставайте там сама.
— Никой няма да ме изяде — нетърпеливо каза Бриджит. — Освен това леля ми ще си дойде утре.
Госпожица Уейнфлийт поклати разтревожено глава.
Люк каза: