— Той наистина ли спомена точно тези хора?
— Точно тези хора! Вече вярвате ли?
— О, предполагам, че ще трябва да повярвам. А какви са били причините му?
— Ужасяващо банални. Именно това прави всичко толкова ужасно. Госпожа Хортън се държала презрително с него. Томи Пиърс го имитирал и с това разсмивал градинарите. Хари Картър го оскърбил. Ейми Гибс била отвратително безочлива. Хамбълби се осмелил да му се противопостави публично. Ривърс го заплашил пред мен и госпожица Уейнфлийт.
Бриджит закри очите си и прошепна:
— Ужасно, ужасно!
— Зная. После има и някои други, странични доказателства. Колата, която е прегазила госпожица Пинкертон в Лондон, е била ролс, а номерът й е бил този на колата на лорд Уитфийлд.
— Това окончателно решава въпроса — изрече Бриджит бавно.
— Да. Полицията мисли, че жената, която им е посочила този номер, трябва да е направила грешка. Как ли не!
— Мога да ги разбера — каза тя. — Когато става въпрос за богат и влиятелен човек като лорд Уитфийлд, естествено, те предпочитат да вярват на него.
— Да. Човек може да си представи в какво затруднено положение е била госпожица Пинкертон.
Бриджит замислено произнесе:
— Един-два пъти тя ми каза доста странни неща. Като че искаше да ме предупреди за нещо. Аз не го разбрах, поне тогава. Сега разбирам!
— Всичко съвпада — заяви Люк. — Нещата се развиват така — отначало някой казва, както и вие: „Не е възможно!“, а после, когато човек приеме идеята, всичко си отива по местата. Гроздето, което е изпратил на госпожа Хортън, докато тя си е мислила, че болногледачките я тровят! И това посещение в изследователските лаборатории „Уелерман Крайц“. По един или друг начин трябва да се е снабдил с някаква микробна култура и да е заразил Хамбълби.
— Не виждам как може да го е направил.
— Аз също, но връзката си остава. Човек не може да си затвори очите пред това.
— Не. Както казвате, всичко съвпада. И, разбира се, той е можел да върши неща, които другите хора не биха могли. Искам да кажа, че е бил извън всякакво подозрение.
— Мисля, че госпожица Уейнфлийт е подозирала. Тя спомена за това посещение в лабораториите. Спомена го в разговора между другото, но вярвам, че се е надявала да му обърна внимание.
— Значи тя е знаела през цялото време?
— Имала е много силни подозрения. Мисля, че й е пречело това, че някога е била влюбена в него.
Бриджит кимна.
— Да, това е от значение по няколко причини. Гордън ми каза, че някога са били сгодени.
— Тя се е опитвала да не вярва, че е той. Но се е уверявала все повече в обратното. Опита се да ми намекне, но не можеше открито да направи нещо срещу него. Жените са странни същества. Мисля, че по свой начин тя все още го обича.
— Дори след като я е зарязал?
— Тя го е зарязала. Една доста грозна история. Ще ви я разкажа.
И той й описа случилото се. Бриджит го погледна втренчено:
— Гордън е извършил това?
— Да. Изглежда, още тогава не е бил нормален.
Тя потрепери и прошепна:
— През всичките тези години, всичките тези години…
Люк каза:
— Може да е отстранил доста повече хора, отколкото знаем или ще узнаем някога. Всъщност само няколкото смъртни случая един след друг са привлекли вниманието напоследък. Като че успехът го е направил дързък.
Тя кимна. Замисли се, после рязко изрече:
— Какво точно ви каза госпожица Пинкертон във влака онзи ден? Как започна?
Люк се постара да си припомни.
— Каза ми, че отива в Скотланд Ярд, спомена полицая на градчето, каза, че е симпатичен човек, но неспособен да се занимава със случай на убийство.
— Това ли беше първото споменаване на тази дума?
— Да.
— Продължавайте.
— После тя каза: „Виждам, че сте изненадан. И аз отначало бях изненадана, просто не можех да повярвам. Мислех, че си въобразявам.“
— И после?
— Попитах я дали е сигурна, дали действително не си въобразява, а тя отвърна съвсем спокойно: „О, не. Първия път може да съм сгрешила, но за втория, третия или четвъртия съм сигурна. След това човек сам разбира…“
— Чудесно — коментира Бриджит. — Продължавайте.
— Разбира се, аз се отнесох с известно недоверие към цялата тази работа. Казах й, че точно така трябва да постъпи, но бях един истински Тома Неверни.