Тя се замисли.
— Искате да кажете, че ако Гордън беше заподозрял, че аз знам, би намерил някакъв начин да се отърве от мен?
— Да.
Госпожица Уейнфлийт каза кротко:
— Разбира се, допусках тази възможност… Разбира се, аз бях нащрек. Но наистина не мисля, че Гордън би ме сметнал за реална заплаха.
— Защо?
Тя се изчерви леко.
— Защото Гордън въобще не би повярвал, че аз мога да направя нещо, което да… да го застраши.
Люк каза рязко:
— Вие стигнахте дотам, че го предупредихте, нали?
— Да. Тоест намекнах му, че е странно всеки, който го разсърди, не след дълго да умре при нещастен случай.
Бриджит запита:
— И какво каза той?
— Той въобще не реагира така, както предполагах. Изглеждаше — наистина, това е изключително! — изглеждаше много доволен. Каза ми: „Значи си го забелязала?“ Той направо се гордееше със себе си, ако мога така да кажа.
— Луд е, разбира се — каза Люк.
Госпожица Уейнфлийт се съгласи с готовност:
— Да, наистина, няма друго възможно обяснение. Той не е отговорен за деянията си. — Тя постави ръка върху ръката на Люк. — Те… те няма да го обесят, нали, господин Фицуилям?
— Не, не. Вероятно ще го пратят в Броудмур.
Госпожица Уейнфлийт въздъхна и се облегна назад.
— Толкова съм доволна. — Очите й се спряха върху Бриджит, която навъсено се взираше в килима.
Люк каза:
— Но дотам има да се извърви още много път. Аз съм уведомил властите за подозренията си. Те са готови да се отнесат сериозно към случая. Но трябва да се съгласите, че имаме прекалено малко доказателства.
— Ще съберем доказателства — заяви Бриджит.
Госпожица Уейнфлийт я погледна. Изражението й напомни на Люк за някого или нещо, което беше видял неотдавна. Опита се да си припомни, но не успя.
Госпожица Уейнфлийт изрече със съмнение:
— Вие сте уверена, мила моя. Е, може и да сте права.
Люк каза:
— Отивам с колата, Бриджит, за да взема нещата ви от Аш Манър.
— И аз ще дойда, — заяви тя.
— Бих предпочел да не идвате.
— Да, но аз предпочитам да дойда.
Люк раздразнено изрече:
— Не се дръжте с мен като майка с детето си, Бриджит! Нямам нужда от закрила.
По-възрастната жена прошепна:
— Наистина мисля, Бриджит, че всичко ще бъде наред. Той е с колата, а и сега е светло.
Бриджит се засмя засрамено.
— Държа се като идиот. Тази ситуация ми действа на нервите.
Люк каза:
— Миналата вечер госпожица Уейнфлийт ме изпрати до дома, за да ме закриля… Хайде, госпожице Уейнфлийт, признайте си! Нали така беше?
Тя се съгласи, усмихвайки се:
— Виждате ли, господин Фицуилям, вие нищо не подозирахте. И ако Гордън Уитфийлд беше разбрал, че сте тук единствено за да разследвате него, нямаше да сте в безопасност. А тази алея е много усамотена. Всичко би могло да се случи!
— Е, сега съм запознат с опасността — отвърна той мрачно. — Уверявам ви, няма да ме изненадат.
Госпожица Уейнфлийт каза разтревожено:
— Не забравяйте, че той е много хитър. И много по-изобретателен, отколкото можете да си представите. Наистина, много находчив ум.
— Ето че съм предупреден.
— Мъжете имат кураж, това е известно — каза тя, — но се подлъгват по-лесно от жените.
— Това е вярно — съгласи се Бриджит.
Люк каза:
— Сериозно, госпожице Уейнфлийт, мислите ли, че за мен има някаква опасност? Мислите ли, ако говорим като във филмите, че лорд Уитфийлд е по следите ми?
Тя се поколеба.
— Мисля, че е заплашена най-вече Бриджит. За него е върховна обида, че тя го е отхвърлила. Мисля, че ще ви обърне внимание чак след като си е разчистил сметките с нея. Но несъмнено ще опита най-напред с нея.
Люк изръмжа:
— За Бога, бих искал да заминете в чужбина сега, още в този момент, Бриджит.
Тя стисна устни.
— Никъде няма да замина!
Госпожица Уейнфлийт въздъхна.
— Вие сте храбра, Бриджит. Възхищавам ви се.
— И вие бихте постъпили така на мое място.
— Е, може би.
Младата жена изрече:
— Това засяга двама ни с Люк.
Тя излезе с него до вратата. Той каза:
— Ще ви звънна от „Белс и Мотли“, когато ще съм в безопасност, вън от леговището на звяра.