— Добре, обадете ми се.
— Мила моя, нека да не се плашим толкова! Дори най-съвършените убийци имат нужда от малко време, за да изготвят плановете си. Според мен ще бъдем оставени на спокойствие ден или два. Инспектор Батъл пристига днес от Лондон. Оттук нататък Уитфийлд ще бъде под наблюдение.
— Практически всичко е наред и можем да сложим край на мелодрамата.
Люк постави ръка на рамото й и сериозно рече:
— Бриджит, мила моя, ще ви бъда благодарен, ако не вършите прибързани неща.
— Същото се отнася и до вас, скъпи Люк.
Той стисна рамото й, качи се в колата и замина.
Бриджит се върна в дневната. Госпожица Уейнфлийт се суетеше кротко, както правят обикновено старите моми.
— Мила моя, стаята ви още не е готова. Емили се занимава с това. Знаете ли какво ще направя? Ще ви приготвя чаша хубав чай. Тъкмо от това имате нужда след цялото това напрежение.
— Много мило от ваша страна, госпожице Уейнфлийт, но наистина няма нужда.
В този момент Бриджит би предпочела силен коктейл с много джин, но беше явно, че едва ли можеше да получи подобна освежаваща напитка тук. Тя не обичаше чай и от него обикновено я заболяваше стомах. Госпожица Уейнфлийт обаче беше решила, че младата й гостенка има нужда единствено от чай. Тя излезе от стаята и след около пет минути се появи отново с грейнало лице и с поднос в ръце, на който имаше две фини чаши от дрезденски порцелан, пълни с ароматен чай.
— Истински „Лапсанг Сушонг“ — каза тя гордо.
Бриджит, която мразеше китайския чай още повече, отколкото индийския, се усмихна измъчено.
В този момент Емили — дребно, непохватно момиче се появи на вратата и каза:
— Аго обичате, бис, нали газахте галъфките с воланите?
Госпожица Уейнфлийт бързо изскочи от стаята и Бриджит се възползва от това, за да излее чая през прозореца, като едва не попари Уанки Пух, който се беше разположил сред цветята.
Уанки Пух прие извиненията й, скочи на перваза и започна да се извива около раменете на Бриджит, мъркайки благоразположено.
— Красавец! — възхити му се тя, прокарвайки ръка по гърба му.
Уанки Пух изви опашка и замърка още по-силно.
— Хубав писан — каза Бриджит.
Госпожица Уейнфлийт се върна в този момент.
— Божичко! — възкликна тя. — Уанки Пух май доста ви е харесал. Толкова е особен! Внимавайте за ухото му, мила. Напоследък ухото го боли.
Предупреждението дойде много късно — ръката на Бриджит докосна до болното място. Уанки Пух изсъска срещу нея и се оттегли с накърнено достойнство.
— О, мила, одраска ли ви? — извика госпожица Уейнфлийт.
— Дребна работа — отвърна Бриджит, смучейки драскотината на дланта си.
— Да сложа ли малко йод?
— О, не, всичко е наред. Не се тревожете.
Госпожица Уейнфлийт изглеждаше малко разочарована. Чувствайки, че проявява неблагодарност, Бриджит бързо каза:
— Чудя се колко ще се бави Люк?
— Е, не се безпокойте, мила. Сигурна съм, че господин Фицуилям е способен да се грижи за себе си.
— О, да, Люк е смел човек!
В този момент звънна телефонът. Бриджит изтича към него. Чу се гласа на Люк:
— Ало? Вие ли сте, Бриджит? Аз съм в „Белс и Мотли“. Можете ли да почакате за дрехите си до следобед? Защото тук пристигна Батъл — знаете за кого говоря.
— Инспекторът от Скотланд Ярд?
— Да. И иска веднага да поговорим.
— Не се безпокойте за мен. Ще ми донесете нещата следобед и ще ми кажете какво сте говорили.
— Добре. До скоро, мила.
Тя затвори телефона и разказа разговора на госпожица Уейнфлийт. После се прозя. Умората замени възбудата. Домакинята го забеляза.
— Вие сте уморена, мила! По-добре да си полегнете. Не, може би няма да е добре точно преди обяда. Канех се да занеса някои стари дрехи на една жена — къщата й не е далеч. Ще направим доста хубава разходка през полето. Може би ще поискате да ме придружите? Тъкмо имаме време до обяд.
Бриджит се съгласи с готовност.
Излязоха през задната врата. Госпожица Уейнфлийт си беше сложила сламена шапка и за учудване на Бриджит — ръкавици. По пътя тя й разказваше разни дребни случки от живота на градчето. Минаха през две ниви, пресякоха един неравен път и тръгнаха по пътека, водеща през редки дървета. Денят беше горещ и Бриджит намери сянката приятна.