Выбрать главу

— Кажи ми нещо за нея.

— Името й е Бриджит Конуей. През последните две години беше секретарка на лорд Уитфийлд.

— Онзи, който притежава гадните седмични вестничета?

— Същият. И той е доста гадно човече. Надуто! Родом е от Уичууд-андър-Аш и тъй като е от снобите, които парадират с рождението и произхода си, а, от друга страна, се гордее, че се е издигнал сам, взе, че се върна в родното си градче, купи единствената голяма къща в околността — между другото, преди това тя принадлежеше на семейството на Бриджит — и се старае да създаде образцово имение.

— А братовчедка ти му е секретарка?

— Беше — изрече мрачно Джими. — Сега се издигна с едно стъпало. Сгодена е за него!

— О! — изненада се Люк.

— Разбира се, за нея той е добра партия — каза Джими. — Има много пари. Бриджит преживя разочарование с някакъв друг човек преди време. Това разби романтичните й мечти. Смея да кажа, че бракът сигурно ще е сполучлив. Тя вероятно ще бъде мила, но твърда с него, а той ще се храни от ръката й.

— А как ще обясня появяването си аз?

Джими отговори бързо:

— Ще отидеш там за по-дълго. Най-добре и ти да си й братовчед. Бриджит има толкова много, че един повече или по-малко няма никакво значение. Аз ще уточня всичко. Винаги сме били приятели с нея. Що се отнася до причината да отидеш там — магьосничество, момчето ми.

— Магьосничество?

— Фолклор, поверия, местни суеверия — този род неща. Уичууд е известен с това. Едно от последните места, където е ставало сборище на вещици: преди сто години там още са изгаряли вещици на клада, изобщо имат традиции. Та ти ще събираш материал за книга. Ще сравняваш обичаите в Меянгския пролив със старинния английски фолклор — общи точки и така нататък. Разбираш, нали? Ще се движиш с бележник в ръка и ще разпитваш най-възрастните жители за местните суеверия и обичаи. Там са свикнали с тези неща и ако отседнеш в Аш Манър, имението на лорд Уитфийлд, това ще ти е допълнителна гаранция.

— Ами лорд Уитфийлд?

— Не бери грижа за него. Той е доста необразован и много лековерен — дотам, че вярва на това, което чете в собствените си вестници. Във всеки случай Бриджит ще го подготви. На нея можеш да разчиташ. Гарантирам!

Люк си пое дълбоко дъх.

— Джими, стар разбойник такъв, изглежда, че няма да е много трудно. Ти си истинско чудо. Ако наистина можеш да се договориш с братовчедка си…

— Всичко ще е наред. Остави това на мен.

— Безкрайно съм ти благодарен.

Джими каза:

— Само ми обещай едно — в случай, че преследваш действителен убиец, да ме извикаш в сюблимния момент! — След това внезапно добави: — Какво има?

Люк отвърна:

— О, спомних си нещо, което ми каза старата дама. Бях й казал, че е малко прекалено някой да извърши толкова много убийства и да се изплъзне, а тя ми отговори, че греша — било лесно да се убива. — Той се спря и след това изрече бавно: — Чудя се дали това е вярно, Джими? Питам се дали…

— Какво?

— … да се убива е лесно?

Трета глава

Вещица без метла

Юнското слънце блестеше, когато Люк изкачи хълма, от който малкото провинциално градче Уичууд-андър-Аш. Той си беше купил на старо кола и я спря за малко на върха на хълма, като изключи двигателя.

Летният ден беше топъл и слънчев. В краката му лежеше градчето, непокварено от модерните времена. То се състоеше от една дълга улица, която пълзеше под надвисналия стръмен склон на хълма Аш.

Градчето изглеждаше скътано и откъснато от лапите на съвременния живот.

Люк си помисли: „Трябва да съм полудял. Тази история е невероятна.“

Нима наистина беше дошъл тук, за да търси убиец — само защото някаква старица му бе наприказвала какви ли не неща и заради един некролог?

Той поклати глава.

— Но такива неща не стават — промърмори. — Или пък стават? Люк, мое момче, на теб самия се пада честта да разбереш дали си най-голямото магаре на света, или полицейският ти нос те е отвел на вярна следа.

Той запали колата, включи на скорост и плавно се спусна по виещия се път, който водеше към главната улица.

На нея имаше магазини, неголеми къщи в джорджиански стил, спретнати и аристократични, с бели стъпала и полирани чукчета на вратите. Имаше и живописни къщички с цветни градинки. Странноприемницата „Белс и Мотли“ беше разположена малко навътре от улицата. Градчето си имаше и градина с езерце за патици, а над градината и езерцето се издигаше къща в джорджиански стил, за който Люк отначало помисли, че е неговата цел — Аш Манър. Но когато се приближи до къщата, видя, че на стената й виси широка нарисувана табела, известяваща, че това е музей и библиотека. По-нататък следваше истински анахронизъм — голяма, бяла, модерна сграда, строга и неподхождаща на стила на останалите постройки. Както разбра Люк, това беше местният младежки клуб.