— О, много лесно. Нужна беше единствено организация. Когато Ейми Гибс беше изгонена от имението, аз веднага я наех. Мисля, че идеята с боята за шапки беше много находчива, а заключената отвътре врата ме поставяше вън от всяко подозрение. Но, разбира се, аз винаги бях в безопасност, защото никога нямах никакъв мотив, а не може да подозирате някого в убийство, ако няма мотив. С Картър също беше много лесно — залиташе в мъглата, изравних се с него на мостчето и внезапно го блъснах. Всъщност аз съм доста силна, знаете ли?
Тя помълча и ужасното кискане се чу отново.
— Цялата работа ми достави такова удоволствие! Никога няма да забравя лицето на Томи, когато го блъснах от перваза на прозореца. Изобщо не очакваше. — Тя наведе глава поверително към Бриджит. — Хората наистина са много глупави, знаете ли? Преди никога не бях осъзнавала това.
Бриджит каза много тихо:
— Но тогава вие сте необикновено интелигентна.
— Да, да, може би сте права.
Бриджит рече:
— Доктор Хамбълби? Това трябва да е било по-трудно?
— Да, наистина, забавно беше как успях и този път. Разбира се, можеше и да не стане. Но Гордън говореше на всекиго за посещението си в лабораториите „Уелерман Крайц“ и си помислих, че ако успея, хората ще си спомнят за това посещение, а след това ще направят и необходимата връзка. А ухото на Уанки Пух беше наистина много възпалено, с много гной. Изхитрих се да одраскам ръката на лекаря с ножиците, а после бях толкова нещастна и настоявах да го превържа. Естествено, той не знаеше, че превръзката съдържа секрет от ухото на Уанки Пух. Разбира се, можеше и да не се получи; беше само един пробен изстрел. Възхитена бях, когато това успя — най-вече защото Уанки Пух беше котката на Лавиния.
Лицето й помръкна.
— Лавиния Пинкертон! Тя се досети. Тя намери Томи. А после, когато Гордън и старият доктор Хамбълби се караха, тя ме изненада, като гледах Хамбълби. Този път не бях нащрек. Просто се чудех как да го направя този път… И тя разбра! Обърнах се и я видях, че ме наблюдава. Бях се издала. Видях, че е разбрала. Разбира се, тя не можеше нищо да докаже, знаех това. Но все едно, бях уплашена, че някой може да й повярва. Бях уплашена, че може да й повярват в Скотланд Ярд. Сигурна бях, че този ден беше тръгнала към тях. Пътувах в същия влак и я проследих. И този път всичко се оказа много лесно. Пресичайки Уайтхол, тя се беше спряла. Бях съвсем близо зад нея. Тя въобще не ме забеляза. Зададе се голяма кола и аз я блъснах с всички сили. Аз съм много силна. Тя залитна право срещу автомобила. Казах на една жена до мен, че съм видяла всичко, и дадох номера на ролса на Гордън. Надявах се, че ще го повтори пред полицията. Цяло щастие беше, че колата не спря. Подозирам, че е бил някой шофьор, разхождащ се без знанието на господаря си. Да, там имах късмет. Аз винаги имам късмет. Ами сцената онзи ден с Ривърс, на която и Люк Фицуилям стана свидетел? Толкова забавно ми беше с него, как го разигравах! Странно колко трудно ми беше да го накарам да подозира Гордън. Но след смъртта на Ривърс беше сигурно, че се е хванал. Длъжен беше! А сега… е, това тъкмо ще завърши по красив начин цялата работа.
Тя се надигна и се приближи към Бриджит. Каза тихо:
— Гордън ме заряза! Щеше да се жени за вас. През целия си живот съм имала разочарования. Лишена съм била от всичко, от всички…
„Слаба, сива жена, която никой не обича…“
Тя се беше навела над нея, усмихвайки се с налудничави светли очи. Ножът проблесна.
Мобилизирайки цялата си младост и енергия, Бриджит скочи. Като дива котка се хвърли върху другата жена, блъсна я и хвана дясната й ръка.
Изненадана, Онория Уейнфлийт падна назад, но после започна да се бори. По сила не можеше да има и сравнение между тях. Бриджит беше млада и здрава, с мускули, тренирани от спортуване. Онория Уейнфлийт имаше слабо, крехко телосложение.
Но имаше и един фактор, който Бриджит не беше взела под внимание. Онория Уейнфлийт беше луда. Силата й беше силата на безумния. Тя се бореше като дявол и лудостта й даваше предимство пред нормалната сила на Бриджит. Те се олюляваха напред-назад. Бриджит се мъчеше да й отнеме ножа, а Онория Уейнфлийт все още успяваше да го задържи.
После, малко по малко, силата на лудата започна да взема връх. Бриджит се развика:
— Люк! Помощ! Помощ!
Но тя нямаше никаква надежда за помощ. Двете с Онория Уейнфлийт бяха сами. Сами в един мъртъв свят. С върховно усилие тя успя да извие назад ръката на противничката си и най-после чу ножа да пада. В следващата минута Онория Уейнфлийт я сграбчи с маниакална сила за гърлото, изстисквайки живота от нея. Тя нададе последен приглушен вик…