— Съжалявам! Ейми има право. Трябва да си починеш. Не говори засега.
— Ще говоря, колкото си искам, приятел.
Джереми вдигна ръце при тази упорита забележка, но Ейми му напомни, че трябва да я оставят сама, за да си почине.
Не искаше да я оставя дори за секунда сама, а да я отведе у дома, където сам да се погрижи за нея. Но само кимна на братовчедка си. Все пак трябваше да говори със съдията лично, за да бъде сигурен, че Хедингс ще бъде обвинен не само за кражбата.
Дани искаше да попита толкова много неща, че не можа просто да си седи и да гледа как те си отиват.
— Почакайте! Какво стана с Хедингс?
Джереми се опита да съкрати историята максимално, така че да не й се налага да задава още въпроси:
— Той е в безсъзнание в момента. Повече няма да се опитва да бяга през прозорците. Мисля, че счупи поне едната си ръка, докато се пазеше от ударите ми.
— Ти си го пребил?
— Нещо такова. Съдията вече бе повикан и най-вероятно ще иска да разпита и теб, но аз ще се постарая да бъде кратък.
— Той щеше да ме убие — прошепна Дани. — И то не защото го хванах да краде, а защото знае коя съм аз. Знае и за другия мъж, който ме нападна. Мисля, че именно той го е пратил.
— Значи го разпозна?
— Не, въобще не. Не ми е ни най-малко познат. Но той ме разпозна веднага щом ме зърна. Би могъл да ми каже коя съм.
— Ако поиска. Съмнявам се да е особено сговорчив, предвид обстоятелствата, любов моя.
Глава 46
Заради Дани Джереми се опита да разпита Хедингс, преди да го отведат. След като местният съдия го беше поздравил, си призна, че са подозирали лорд Хедингс и са се опитвали да го хванат от известно време, но не са имали никакви доказателства. Той наистина имаше съучастници, както Дани беше предположила. Очевидно набелязваше бижутата на партитата, които посещаваше, научаваше адресите на собствениците и после пращаше хората си да оберат жертвите. Оказа се, че не е обичайно самият той да се опита да открадне нещо.
Заподозрели го, когато започнал да ламти не само за пари. Повечето бижута наистина просто продавал, но откраднатите от изтъкнати членове на висшето общество запазвал и изчаквал няколко месеца. После се свързвал със собственика и казвал, че е чул за загубата им и, видиш ли, съвсем случайно се е натъкнал на тях в една заложна къща. Така че, предлагал да върне нещата, но не искал пари в замяна, а услуги. Услуги, които сега нямаше никак да му помогнат.
Бижуто на Ейми беше извадено от джоба му, преди да дойде в съзнание и с толкова много свидетели, че лордът нямаше как да отрече престъплението. Бяха го спипали и той побесня, като го осъзна, веднага щом се събуди. Яростта му явно го спасяваше от болката от многото му наранявания. А също и държеше устата му затворена по отношение на Дани.
— Опита се да я убиеш. Защо?
— Значи е жива? Много лошо.
Джереми пак побесня и трябваше да го дръпнат назад, за да не забие юмрука си отново в лицето му. Хедингс само се изсмя, уверен че тримата полицаи ще държат Джереми далеч от него.
— Защо я мразиш толкова? — настоя Джереми.
— Не я мразя. Аз дори не я познавам.
— Значи просто обичаш да убиваш красиви момичета, ей така, за удоволствие?
Хедингс изсумтя насреща му.
— Въпросът е в това коя е тя, Малори. Това е важното.
— И коя е?
Хедингс изглеждаше изненадан.
— Не ти ли е казала?
— Тя не помни.
Хедингс пак избухна в смях.
— Е, това вече е върха. Почти си заслужаваше да мина през всичко това за да го науча.
— Коя е тя?
— Мислиш ли, че бих ти казал, ако знам? — подигра му се Хедингс. — Никакъв шанс. Тази информация ще занеса със себе си в гроба и това ще е моето отмъщение.
— Лъжеш!
— Не, и нямам какво повече да ти кажа — после се обърна към полицаите и каза. — Изкарайте ме оттук или разкарайте него. Не ми пука кое от двете.
Джереми обмисляше дали да не си осигури пет минути насаме с Хедингс, но после реши, че това с нищо няма да помогне. Осъзна, че независимо от всичко, Хедингс няма да проговори.
Затова забърза към Дани с лошите новини. Бяха й заповядали да не мърда от леглото до края на деня. Един от гостите се оказа доктор и направи на гърлото й студен компрес. Даде й и мехлем да облекчи нараняванията. В стаята завари и една прислужница да сменя компреса като се стопли. Джереми я отпрати и затвори вратата зад нея.
Дани се изправи и попита с надежда:
— Какво каза той?
Джереми приседна на леглото и погали нежно с ръка бузата й.
— Толкова ли е важно да разбереш коя си, любима? Досега си оцеляла в живота и без да знаеш.
Тя се отпусна обратно на възглавницата.