Дагър беше почервенял, докато слушаше Луси.
— Колко още тря’а да съ извинявам за т’ва?
— О, майната ти, Дагър! От мене излезе много добра курва. Ма, вече мисля да се пенсионирам. Намерих мъж, дет’ ме иска само за себе си.
Дани се изхили и предположи:
— Оня с каруцата?
Луси се ухили.
— К’ъв е сладък само. Иска да съ женим! Кой би помислил, а?
— ’начи и тебе шъ та загубя?! — каза Дагър съкрушен.
В този момент Дани реши, че е дошло време да сподели една своя отколешна идея.
— Дагър, мислил ли си някога да превърнеш това място в истинско сиропиталище? Може да си намерим истинска работа и да се грижим за децата. Ще наемем учител и ще купим истински легла. Даже и Луси може да ни помогне.
Той я зяпаше, сякаш си бе загубила ума:
— Ти имаш ли нак’ва идея за к’ви луди пари говориме тука. Даскалите не са хич евтини, мамка им! И кревати?!
— Ще се справим, Дагър! Помисли си.
— Къде шъ си намеря истинска работа, бе? Ти не си намери!
— Намерих — каза тя ядосано.
— И к’во тогава търсиш пак тука? — подвикна й той. — Да не те разкараха вече?
— Не, аз сама напуснах. Беше много хубава работа, обаче се привързах твърде много към работодателя си и затова реших, че ще е по-добре, ако си тръгна.
Очите й се навлажниха. Тя се изправи и се обърна с гръб към масата. В следващия момент Луси беше до нея, прегърна я и изгледа Дагър накриво.
— Не съм дошла да остана, Дагър — продължи Дани, след като се поокопити. — Дойдох само, за да оставя нещата си при Луси, докато си намеря нова работа. Пък и толкова много ми липсвахте, вие и децата! Знам, че ми каза да не се връщам никога вече, но…
— Тихо, малката ми — намеси се Луси. — Можеш остана колкото си искаш. Тъй ли е, Дагър?
В тона й прозвуча толкова силна заплаха, че Дагър едва чуто измърмори нещо, грабна си шапката и излетя навън, вероятно към най-близката кръчма. След секунда Луси обърна Дани към себе си, загледа се в зачервените й от напиращите сълзи очи, и я прегърна силно.
— Горкото ми момиченце, нъл’ не си бременна?
— Не, поне не мисля, че съм.
— Тогава, ’що си толко’ тъжна?
— Няма как да не съм. Мислех, че колкото по-бързо си тръгна, толкова по-добре, обаче… обаче, не предполагах, че ще ме боли така.
— Ник’ъв шанс ли нямахте?
— Не. Казах му защо си заминавам, а той дори не опита да ме спре!
— ’щото е няк’ва важна клечка ли?
Дани поклати глава:
— Може и да идва от семейство, пълно с лордове и дами, обаче има и членове на рода му, дори баща му, които това не ги интересува. Само че, той не иска да се жени. Заклет ерген е. Само искаше да му стана любовница за малко.
— А на тебе т’ва хич не ти се нрави, а?
— Никак даже.
— Макар, че някои мъже остават с любовниците си цял живот?
— Той не е такъв — промълви Дани. — Луси, той е толкова очарователен, че би разтопил лед с усмивката си. Жените какви ли не ги измислят само и само да го замъкнат пред олтара, а той все намира начин да ги избегне. Но това вече е без значение. Аз искам свое собствено семейство. А Джереми Малори не може да ми го даде.
Глава 49
— Не съм изненадан — каза Антъни, докато каретата криволичеше из уличките късно следобед на другия ден. — Видях, че има крехкото телосложение на благородничка.
Джеймс се сопна на брат си.
— Нищо такова не си видял!
— Позволи ми да не се съглася, старче. Само, защото ти нищо не си усетил, не означава, че някой с по-проницателен поглед не го е видял. Май вече ти трябват очила на тази възраст, а?
— Май на теб ти трябва едно хубаво сбиване при Найтън, като свършим с това.
Антъни се захили. Найтънс хол беше мястото, където ходеха да се боксират, за да освободят напрежението. И двамата братя бяха известни с това, че прекарваха доста време там, за да усъвършенстват уменията си в тази насока.
— Ще се радвам да се видим там съвсем скоро, — отвърна Антъни — но признай си. Вбесен си, само защото не можа да предвидиш всичко това.
— Е, как да предвидя, че Джейсън ще си спомни това отдавнашно събиране, преди 20 години, че и повече? Той я е видял само веднъж тогава, за Бога!
Антъни се засмя отново.
— Защото това го е човъркало от момента, в който я е видял и нищо не е можело да го отклони от въпроса, докато не се сети откъде я познава. Между другото, изобщо не съм изненадан, че пак е цъфнал в Лондон, само за да ти проглуши ушите по въпроса.
— Не бях аз целта му. Втурна се направо към къщата на Джереми, но момчето не беше вкъщи. Какъвто си е нетърпелив, веднага се е отправил към мен при това положение.