Тя беше изненадана:
— Ти се занимаваш с бизнес? Шегуваш се.
— Ами не съвсем. Открих, че ми допада да се занимавам с ръководна дейност. Не бих си и помислил сам да търся инвестиции. Оставили сме това на чичо ми, защото всички знаят, че той е най-добрият.
— Изумяваш ме, Джереми. Честно. Ти си един от най-красивите мъже в този град и си го знаеш. Твоето семейство е невъобразимо богато. Изобщо не е необходимо да работиш. Защо, за Бога, ще го правиш?
— Пепел ти на езика, скъпа моя. Аз изобщо не го възприемам като работа. Просто ми харесва да го правя. Има голяма разлика, не мислиш ли?
— Не, не мисля, — ухили се тя насреща му, — но щом така ти харесва…
Това последното не биваше да го казват на изпечен женкар като Джереми, ако имаха намерение само да си говорят с него. Изражението на лицето му веднага стана изключително чувствено, а ръцете му се плъзнаха под полата й и започнаха да я вдигат нагоре. Сърцето на Мери започна да бие по-бързо. Но като хвърли поглед към леглото му, където всъщност щяха да се озоват след малко, тя се намръщи.
— Тази стая е ужасно хм… ергенска. Има ли въобще такава дума, скъпи? Няма значение — тя въздъхна. — Щяхме да се чувстваме много по-удобно в моята спалня.
Полата й се вдигна до бедрата след като ръцете на Джереми достигнаха до хълбоците й и я придърпаха плътно към него. Тя почти лежеше на стола, а краката й бяха обвити около кръста му.
— Представи си, че това е твоето легло.
Тя се засмя.
— И как да стане, като изобщо не прилича на моето? Къде са сатенените чаршафи, пухкавите възглавници, всички онези неща, които те карат да не излизаш от леглото? Това тук определено е легло на ерген, ако въобще знам как изглежда такова легло.
— Не би могла да знаеш дали е удобно, докато не го пробваш, нали? Обещавам ти, мила, че няма да имаш никакви оплаквания от моето легло.
Последното беше прошепнато с такъв дрезгав глас, че Мери се разтопи и придърпа главата му към гърдите си. И точно тогава някой затропа по вратата и се чу глас:
— Гледайте да сте облечени, щото влизам.
Беше Дани, настръхнала от другата страна на вратата. Тя беше дала на Малори неговите десет минути, въпреки че нямаше часовник и не знаеше точно. Страхуваше се, че той ще се окаже от онзи тип любовници, които Луси толкова възхваляваше и ще се забавлява с тази проститутка цял ден, а тя нямаше намерение да го чака толкова дълго. Затова най-накрая измарширува нагоре по стълбите и започна да се ослушва пред всяка врата, докато не чу гласове от едната.
Почти веднага след като тя потропа, вратата рязко се отвори и Малори застана пред нея. Раздразнението му веднага бе заменено от изумление в мига, в който я разпозна.
— Ти?
— Пра’илно, аз — сопна му се тя. Уличният й жаргон се беше върнал в яда й.
Тонът й го накара да се намръщи отново.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Отърви се от тая и шъ говорим.
Изглеждаше, че като че ли за момент беше забравил за дамата зад него, а тя пък се беше обидила от думата „тая“ и сковано оправяше полите си, докато се оглеждаше за чантичката си. Когато я намери я грабна и закрачи към вратата.
Джереми побърза да й каже:
— Няма нужда да си тръгваш, Мери. Това ще ми отнеме само минутка.
— Всичко е наред, скъпи — спря се тя за миг и го потупа по бузата, за да му покаже, че не е разстроена от неочакваното прекъсване. — Ела по-късно у дома и аз ще се погрижа да не ни безпокоят — и като хвърли един последен свиреп поглед в посока към Дани, излезе от стаята.
Лордът прокара ръце през черната си коса, а лицето му издаваше колко е объркан от всичко това. Той се обърна и влезе в стаята, като се насочи направо към полицата над камината и бутилката бренди с двете стъклени чаши върху нея. Дани го последва, но замръзна на място, когато видя леглото. Къде й беше акъла, за Бога? Не биваше да дръзва да влиза в спалнята му.
— Шъ тъ чакам долу — каза тя неспокойно и се обърна към вратата.
— Как ли пък не! — когато това не я спря той добави. — Не ме принуждавай да те довлека собственоръчно обратно тук. Може и да ми хареса.
Това определено я спря. Тя замръзна неподвижна като статуя. Дали би могла да му избяга отново?
Той явно четеше мислите й, защото добави.
— Ще те хвана, преди да си стигнал коридора, можеш да бъдеш сигурен в това. Затова по-добре затвори вратата и ми кажи, какво правиш тук!
Тя не затвори вратата, но се обърна да го погледне. Почувства раздразнение, защото той изобщо не беше близо до нея. Всъщност се беше облегнал на стената до камината с кръстосани ръце и крака и позата му бе толкова отпусната, както и тогава в онази гостилница. Отпуснат, как ли не. Тя знаеше, че това беше само привидно.