Сега и лицето на богаташа почервеня от гняв.
— Това е абсурдно. Ти не знаеш нищо за домакинстването, нито пък как се работи в къща като тази. И говориш като гамен — каза той презрително.
— Мога да говоря и правилно — отвърна Дани бавно.
Обаче щеше наложи да се замисля по-сериозно, тъй като отдавна не беше говорила така. Нямаше да й бъде лесно, особено ако е изнервена или ядосана, което й се случваше постоянно в компанията на Малори. От петнадесет години насам тя говореше само на жаргон.
Дани успя да го изненада, но само за миг.
— Значи можеш да се преструваш, че си по-изискана. Но ти не знаеш как да се държиш като такава. Какво мислиш ще стане, след като ако останеш тук със сигурност ще изложиш първо себе си, а после и цялото домакинство?
— Ще се науча. Да, добре ме чу. Ще се науча да си върша добре работата, както и как да се държа правилно.
— Защо? — настоя той с раздразнение. — Защо ти е да си правиш труда, след като можеш…
Тя замахна да го удари. Той се наведе и избегна удара, но очевидно разбра, че на нея й беше писнало да я обиждат за днес. Но просто за да е сигурна тя изстреля.
— Защото искам да си намеря уважаван съпруг и да имам много деца. Това искам, господинчо, добра работа, съпруг и голямо семейство, точно в този ред. И ти шъ ми помогнеш с първото или, кълнъ съ, ше си платиш.
— Триста дяволи! — озъби се той насреща й. — И какво искаш да работиш тогава? Предполагам като портиер.
Този проклет лорд пак се опитваше да я обиди и очевидно успяваше. Или просто се опитваше да й покаже колко трудно ще й бъде да се справи? Дали наистина щеше да успее да се приспособи към този аристократичен свят, дори и само като прислужница?
Глава 13
Джереми беше толкова побеснял, че едва се сдържаше. Бе необичайно за него да е ядосан на жена, но тази го изнудваше! По дяволите, това би накарало и светец да се вбеси.
Изненада се, че тя прибягна до това, но би трябвало да го очаква. Тя беше умна, все пак. Не би предположил това за всеки, дошъл от бедняшките квартали, но тя го доказа в нощта на грабежа, когато ги измъкна от неприятната, дори донякъде опасна, ситуация.
Припомняйки си, че й е длъжник за това, гневът му понамаля, но само малко.
Това беше абсурдно. Той знаеше как да се справя с жените. Къде се беше изпарил прочутия му финес точно с нея? Трябваше да гледа откъм добрата страна. Сега, когато щеше да живее под покрива му, той не се съмняваше, че накрая ще я вкара в леглото си.
Не му липсваше увереност, що се отнасяше до жените. А тази беше уникална, очарователна в момчешките си дрехи, удивителна с височината си, невероятно завладяваща с тези големи виолетови очи и ни най-малко не се поддаваше на прелестите му — все още.
Въпреки това, тя беше привлечена от него. Дяволски добре знаеше кога една жена го харесва. Но тя не даваше никакви признаци това да е от значение. „Не ме докосвай, дори не се доближавай до мен.“ беше едва доловимото послание, което му отправи. Беше ли това отчасти причината за гнева му? Отново нещо ново за него. Не, просто не му се нравеше да бъде изнудван и то от жена, с която би искал да се люби. По дяволите!
Той въздъхна. Звукът я изтръгна от замисленото й състояние и тя го информира:
— Ще приема работата на прислужница.
— Много жалко. Би било забавно да наблюдавам как оплескваш всичко като портиер.
Тя го изгледа свирепо. Той повдигна едната си вежда.
— Не си съгласна? И между другото, не гледай намръщено работодателя си! От теб се иска само да казваш „Да, сър.“, „Не, сър.“, „Много добре, сър.“ с усмивка или най-малкото без да показваш чувствата си. Когато ми станеш любовница, може да ми се мръщиш колкото си искаш.
Тя понечи да му се сопне, но вместо това му обърна гръб. Позата й беше вдървена, изпълнена с възмущение и гняв.
— Броиш до десет, нали? — каза сухо Джереми.
Тя се обърна отново към него, усмихна се нервно и процеди през зъби:
— Да, сър.
Той избухна в смях. Просто не можа да се сдържи. Това окончателно прогони гнева му, поне засега. Явно щеше да се окаже доста забавно да проследи опитите й за самоусъвършенстване. Предполагаше, че може да допусне да го изнудват, ако в крайна сметка изнудвачът му станеше любовница.
Все още ухилен, той каза:
— Нека те настаним тогава. Ще започнем ли с името ти?
Тя се отпусна достатъчно, за да отговори:
— Дани.
— Не, имах предвид истинското ти име. Ако беше искрена, когато каза, че ще обърнеш нова страница, а ти беше, тогава не би ли искала да започнеш на чисто?
— Това е истинското ми име — отговори тя с леден глас.
— Наистина ли? Не е съкращение от Даниел или…?