— За Бога, Реджи, изплюй камъчето.
Тя му отправи укорителен поглед.
— Щях да стигна дотам. Този приятел тук е прекалено млад, за да бъде иконом, така че е очевидно, че току-що си наел портиер. Което е перфектно…
Този път Дани я прекъсна.
— Наета съм за прислужница, госпожо. Реших, че работата като портиер, ще е прекалено лесна.
Реджи премигна насреща й и завъртя очи към Джереми.
— Много смешно. Разбирам защо си го наел. Той ще те забавлява непрекъснато с шеги като тази. Сега трябва да вървя. Имам да върша стотици неща днес. И не забравяй, че си поканен на вечеря.
— Поканен ли съм?
— Забравил си! — възкликна тя ужасена.
Той й се ухили.
— Не, бих казал, че ти си забравила. За пръв път чувам за това.
— Но Никълъс щеше да се отбие да… чудесно, предполагам, че е забравил. Е, както и да е. Сега вече знаеш, така че не закъснявай. Вуйчо Тони и Рос ще дойдат. И Дрю, Дерек и Келси — също. Поканих дори Пърси.
— Дрю е в града? — попита с изненада Джереми.
Тя кимна.
— Корабът му акостира тази сутрин. И след като баща ти и Джордж са на гости на вуйчо Джейсън в Хаверстън, предполагам, че Дрю ще е свободен като птичка. Все пак очаквам, че Джордж ще побърза да се върне в Лондон, веднага щом разбере, че брат й е тук.
— И мислиш да го развличаш през това време?
— Разбира се. Баща ти може още да мрази шуреите си, но ние останалите ги харесваме предостатъчно.
Джереми се подсмихна.
— Знаеш, че той не ги мрази. Просто… е, не ги харесва. Въпрос на принципи, нали знаеш?
— Да, точно както не харесва съпруга ми — нацупи се тя.
Джереми се засмя.
— Е, старият Ник се опита да го обеси.
— Както и братята на Джордж, но на кой ли му пука — изпухтя тя на път към изхода.
Джереми почти остана без дъх след тази кратка визита. Но Реджи си беше такава, вихрушка от бърборене. Хвърли поглед към Дани и забеляза, че тя също изглежда малко замаяна. Представи си как цялото това бръщолевене й се е сторило съвсем безсмислено.
Имайки предвид заключението, до което Реджи бе стигнала, и Пърси също, Джереми я попита с любопитство.
— Аз ли съм единственият, който вижда жената в теб?
Устните й се свиха с отвращение.
— Точно така. Заради панталоните е. Обикновено ми служат добре, но теб не те заблудиха въобще.
Той се приближи крачка напред, но трябваше да погледне само няколко инча надолу, за да срещне очите й.
— Не, бих казал, че е заради височината. По-висока си от повечето мъже. Това е рядкост.
Тя увеличи разстоянието помежду им отново, преди да каже:
— Сякаш мога да направя нещо за туй.
— Не ставай враждебна. Няма лошо да си висок. Въпреки че, като се замисля, г-жа Робъртсън вероятно ще се затрудни да ти намери дрехи по мярка. Ще се наложи да оправяш леглата, носейки своите…
Той прекъсна рязко тази мисъл. Беше пагубно за него да си я представя близо до легло.
— Туй сестра ти ли беше?
Безопасна тема, слава Богу.
— Не, братовчедка ми — Реджина Идън. Тя и съпругът й, Никълъс, имат градска къща по-надолу по улицата, въпреки че прекарват повечето време в Силвърли, неговото провинциално имение.
— Личи си, че сте роднини. Цялото ти семейство ли си приличате тъй?
— Не, повечето Малори са огромни и руси, като баща ми. Само някои сме се метнали на прапрабаба ми, включително и аз. Приличам толкова много на чичо си Тони, че повечето хора, като ни видят мислят, че той ми е баща.
— Май ти е забавно от туй.
— Ама то си е забавно.
— Бас ловя, че баща ти не мисли така.
Той се изкикоти.
— Разбира се, че не, но точно заради това е толкова забавно.
Глава 14
Вечерята беше много приятна тази вечер. Обикновено беше така, когато се събираше само семейството и най-близките приятели. Разбира се, Антъни подкачи няколко пъти съпруга на Реджи, Никълъс. Той беше едно от малкото неща, за които Джеймс и Антъни бяха на абсолютно едно и също мнение, а именно, че Никълъс Идън, бивш женкар, не беше подходящ за тяхната любима племенница и никога нямаше да бъде. Фактът, че братята също бяха едни от най-прочутите женкари в Лондон, изобщо не променяше нещата.
Реджи беше специална за тях — и четиримата братя бяха взели участие в отглеждането й, след като единствената им сестра бе починала. И независимо, че Реджи обожаваше съпруга си, Джеймс и Антъни никога нямаше да оставят Никълъс да забрави, че ако я нарани по някакъв начин, ще се разправя с тях.
Всъщност, подигравките на Антъни тази вечер бяха по-скоро приятелски, отколкото унизителни и след като жена му Рослин го изрита под масата, за да спре да се заяжда, той насочи вниманието си към Джереми.