— Лека нощ, Фред. Дано успееш да заспиш.
— Какво? И да изпусна Новата година насред юли?
Чарли продължи нататък и гласът затихна зад него. Стигна до бръснарницата: трима мъже се бяха настанили на столовете и около тях обикаляха усърдни майстори. Минаващите автомобили хвърляха ярки отблясъци по витрината. Хората вътре сякаш бяха потънали под порой огромни светулки.
Чарли влезе. Всички го погледнаха.
— Някой да има някакви идеи?
— Прогресът, Чарли — каза Франк Марино, като продължаваше да реши и реже, — е идея, която не можеш да спреш с друга идея. Предлагам да измъкнем цялото скапано градче от земята, да го пренесем и да го заковем край новия път.
— Миналата година пресметнахме колко ще струва. Четирийсетина магазинчета по три хиляди долара средно, за да бъдат замъкнати на някакви си триста метра на запад.
— И край с великия план — промърмори някой под горещата кърпа, погребан под необоримите факти.
— Един свестен ураган също би свършил работа, при това безплатно.
Всички се засмяха тихо.
— Би трябвало да го отпразнуваме — каза мъжът под горещата кърпа. Надигна се, махна кърпата и се оказа Ханк Съмърс, бакалинът. — Да пийнем по чашка и да се чудим къде ли ще ни е отвяло догодина по това време.
— Не се борихме достатъчно — рече Чарли. — Трябваше да скочим още от самото начало.
— По дяволите. — Франк клъцна един малък кичур от голямо космато ухо. — Времената се менят и няма начин някой да не пострада. Този месец и тази година е наш ред. Следващия път ние ще поискаме нещо и някой друг ще бъде настъпен. И всичко това в името на Стани и Върви. Виж какво, Чарли, събери бойна група. Минирайте новата магистрала. Само внимавайте. Гледай да не попаднеш под гумите на някой камион с лайна за Салинас.
Още смях, но този път по-кратък.
— Вижте — каза Ханк Съмърс и всички погледнаха. Говореше на собственото си оплюто от мухи отражение в древното огледало, сякаш се опитваше да пробута логиката си на близнака си. — Живяхме тук трийсет години — вие, аз, всички. Няма да умрем, ако се наложи да се пренесем някъде. Господи, та не сме пуснали кой знае какви корени тук. Време е за дипломиране. Поредното училище-мъчилище ни изхвърля без извинения и благодарности. Аз лично съм готов. А ти, Чарли?
— И аз — обади се Франк Марино. — В понеделник в шест сутринта товаря бръснарницата в ремаркето и политам след клиентите с деветдесет мили в час!
Смехът прозвуча като последен за деня, така че Чарли се обърна и отново закрачи отнесено по улицата.
Магазините продължаваха да са отворени, светлините бяха включени, вратите зееха, сякаш собствениците не искаха да се прибират — поне докато продължаваше да тече покрай тях тази река от хора, метал, светлина, проблясъци и звуци. Бяха така свикнали с нея, че не можеха да повярват, че предстои сух сезон.
Чарли се мотаеше, спираше тук-там, изпи шоколадов коктейл в млечния бар на ъгъла, купи си ненужни канцеларски принадлежности от магазинчето с тихо шепнещия дървен вентилатор на тавана. Шляеше се като престъпник, крадеше гледки. Спираше на алеите, където в съботните следобеди цигани продаваха вратовръзки или търговци на кухненски прибори разтваряха куфарните си светове с надеждата да уловят някой заблуден купувач. Накрая стигна бензиностанцията. Пит Бриц бе слязъл в канала и човъркаше из вътрешностите на мъртвия и безмълвен форд модел 1947.
В десет, сякаш се бяха наговорили, всички светлини на магазинчетата угаснаха и всички хора тръгнаха към домовете си. Чарли бе сред тях.
Догони Ханк Съмърс, чието лице бе все още розово от бръсненето, от което нямаше нужда. Известно време крачеха мълчаливо покрай къщите. Сякаш цялото население на градчето седеше на верандите, пушеше, плетеше, люлееше се в столове или си вееше с ветрила, за да прогони несъществуваща жега.
Изведнъж Ханк се разсмя на някаква своя мисъл. След няколко крачки реши да я обнародва.
Чарли кимна.
— Първа баптистка църква, когато бях на дванайсет.
— Бог дал, Пътно строителство взело — сухо рече Ханк. — Шантава работа. Никога не съм се замислял, че градът — това са хората. Седях под горещата кърпа и си мислех — какво толкова означава това място за мен? Избръснат, имах отговор. Ръс Нюел, поправящ карбуратор в сервиз „Нощна сова“? Да. Али Мей Симпсън…
Млъкна смутено.