Мислите за него нахлуват в съзнанието ми тъкмо когато най-малко ги очаквам. Както си чета сценария за поредното интервю, изведнъж се улавям, че размишлявам над неговите аргументи за колективната отговорност при излъчването на телевизионни предавания.
Глупости на търкалета.
Но той защити тезата си изключително стилно.
Де да можех да спра да си припомням доводите му. Всяка нощ заспивам със спомена за устните му върху гърдите си и се събуждам с усмивка. Която се изпарява след броени секунди — колкото мозъкът ми да обясни на сърцето ми, че преживяването няма да се повтори.
Никога.
Изглежда, зная милиони неща за него, тъй като постоянно размишлявам, припомням си, пред очите ми изплуват образи. А предстои да науча още толкова много! Вглеждам се в дърветата и се питам точно в какво се състои работата на един специалист по дървесни болести. Обсъждахме професията му, но искам да добия по-точно понятие. Искам да си представям в най-големи подробности как протича денят му. Питам се как изглежда жилището му и каква кола кара. После си напомням, че е по-добре да не зная, за да ми е по-лесно да го забравя. Единствено въпрос на време е да го излича от съзнанието си. Утешавам се с мисълта, че отначало всичко е невероятно впечатляващо. Как другият човек сресва косата си на път и как си духа носа, какво смята за държавната политика по отношение на външния дълг на страните от Третия свят, как предпочита филето от риба тон. Всички тези подробности изглеждат невероятно привлекателни, но ако бяхме останали заедно, отдавна щяха да са ми дотегнали. Ако постоянно се сблъсквах с тях, несъмнено щях да престана да ги забелязвам. Ежедневието не е необикновено и красиво. Нито е интересно. Нито пък е ценно. Като спомените. По-добре да запазя непокътната сладостта на спомените, отколкото да захабявам чувствата си от ежедневна употреба.
Отчитам, че звуча като Иси. Но всичко е под контрол.
Предписвам си обичайния антидот за подобни случаи — закипява бесен труд. Отчаяние, измяна, ярост, депресия, потни длани и пресъхнали гърла, но не и в моя живот. Сватбите изваждат на показ най-лошото у хората. Което идеално ме устройва. Британското население оправдава надеждите ми — параноята и ревността се ширят навсякъде, а когато хората осъзнават, че една сватба предлага отлична възможност за отмъщение, напливът от участници буквално става неудържим. Кому е нужно повече? Унизителната драма се разиграва пред очите на огромно студио, претъпкано с близките и роднините на жертвите (плюс 10.6 милиона зрители, и този брой непрестанно се увеличава). Истина е, че в суматохата около сватбените приготовления дребните неприятности ескалират. Решението каква да бъде бутониерата — с карамфили или лилии — лесно може да прерасне в скандал на тема женим ли се, или се разделяме; в този смисъл изборът между Карамфила и Лилия никак не бива да се подценява.
Опровержението, което написах в отговор на писмото на епископа, беше публикувано във всички престижни вестници. Което породи тъкмо толкова възмущение, колкото беше необходимо. Бяха отправени призиви към правителството да се намеси в скандала, като въведе сертификат за категория на телевизионните предавания, както при кинофилмите. Разумно предложение, което никой с поне капчица здрав разум не би могъл да оспори. За щастие таблоидите не разбраха за какво става дума и отново подхванаха старата песен за свободата на словото и цензурата на „Големия брат“. Вдигна се страхотен шум. Жълтата преса така и не успя да излезе с достоен контрааргумент срещу предложението за категоризация на телевизионните предавания, но в публичното пространство се нагнети достатъчно недоволство, за да гарантира присъствието на спора (и най-вече на предаването) на първа страница на вестниците седмици наред. Полемиката ме изпълва с радост. Влече след себе си редица изключително благотворни последствия, от които лавинообразното нарастване на желаещите да участват в предаването е най-малкото. Получих картбланш да заснема нова поредица, която да продължи чак до юли. Рекламодателите добиха увереност и започнаха да отпускат по-големи бюджети, което пък ми развързва ръцете да развия програмната схема на канала. Откупихме четири касови филма, които ще привлекат огромна зрителска аудитория. Инвестирахме допълнителни средства в сериала „Тедингтън Кресънт“, наехме по-добри сценаристи и поръчахме нов декор, който да не е направен от тоалетна хартия като досегашния. Пуснахме и няколко нови предавания — състезания, сериали и документални филми. Превърнах се в Цар Мидас.