Спомням си как го доведох за пръв път у дома.
— Приятно местенце. Сигурно си го изписала по каталог, заедно с обзавеждането. — После се обърна и ме целуна. Вместо да поставя мантото си на закачалка в дрешника, го захвърли на облегалката на дивана. Отвърнах на целувката, без да се обиждам от забележката.
— Много странно. И Иси смята, че жилището ми е безлично. Аз пък съм на мнение, че е всичко друго, но не и безлично. Купих празен апартамент и със собствени усилия създадох свой дом от нулата. Какво по-лично от това?
Дарън ме прегърна и силно ме притисна в обятията си. Вдъхнах дълбоко аромата, който излъчваше тялото му. Тогава още тръпнех от вълнение — всичко ми се струваше ново и непознато. За пръв път ми се случваше да говоря по този начин. За пръв път водех у дома мъж, с когото да споделя живота си, пък макар и само за една седмица.
Взирам се в прозореца и внимателно проследявам надбягването на дъждовните капки, както ме е научил Дарън. Идеята е следната: всеки си избира по една капка, горе-долу на една и съща височина, най-добре в горния край на стъклото. Победител е онзи, чиято капка първа достигне до перваза. Аз печеля. Естествено — нали играя сама. Не ми идва наум нищо, което би могло да ме развесели, да ми достави удоволствие или да ми подобри настроението. Включително фактът, че гаджето на Джош ще се чувства по-зле и от мен. Това само доказва моята теория, че обвързването е лудост. Моля се Джош да ми се обади по-скоро с новини от фронта — имам нужда да се поразсея.
Решавам най-сетне да сменя натрапчивата мелодия на потракващите радиатори и мъркащия хладилник. С усилие се откъсвам от уютното местенце при еркерния прозорец и започвам да ровя сред касетите и компактдисковете си. В съзнанието ми неканен нахлува споменът за Дарън, който разглежда музикалната ми колекция.
— Пусни нещо, докато приготвя питиетата — поръчах му аз и се заех да избера подходяща бутилка от поставката за вина.
— Интересна сбирка — отбеляза той.
— Обикновено минава за пълна еклектика. Представлява летопис на бившите ми завоевания.
— Ааа, ясно.
И вероятно наистина му стана ясно, понеже съм убедена, че отлично ме разбира — както миналото ми, така и настоящето ми. Тъкмо в това е бедата.
— „Смитс“ и „Кюър“ са от тревожните години на юношеството.
— Точно така. В действителност бях изключително жизнерадостна тийнейджърка, но гаджето ми преливаше от гняв, затова симулирах жив интерес. Червено или бяло? — Показах му две бутилки, опитвайки се да замажа ефекта от последното изречение. Изведнъж си дадох сметка, че съм превърнала симулирането на жив интерес в стереотип за цял живот.
— Червено. Някое по-пълнокръвно, ако ти се намира.
Поразена съм от факта, че Дарън съумя културно да изкърка онзи киселаж в Уитби, без да прояви и капчица снобария или погнуса, макар очевидно да разбира от вина. Може би не съм права да вдигам толкова шум около факта, че съм пила „Блу Нън“, особено като се има предвид, че госпожа Смин го беше купила специално за мен. Не че има значение. Нищо няма значение.
Още ме човърка.
— Да разбирам ли, че Лойд Коул, Том Уейтс, Лу Рийд, „Пет шоп бойс“ и Скот Уокър са от студентските ти години?
— Как позна! Съответно Фил, Пол, Иън, Грег и… ъъ… Марк.
Налях му чаша вино и му я подадох. Преповтарям случката наум с керамична чаша за кафе, което е доста нелепо.
— Определено имаш широк и разнообразен вкус към музиката. „Ар и Ем“, „Блър“, „Ред хот чили пепърс“, Рубен Гонзалес. — Дарън отпи от виното и ми се усмихна. И тогава, и сега, усмивката ме порази право в гърдите, където сякаш избухна и засипа с шрапнел гърлото, коленете и слабините ми. Никога не съм се чувствала толкова добре. Изтръпвам от болка.
— Не към музиката, а към мъжете. Тези дискове съответно са свързани с Нейтън, Анди, Том и Дейв.
— И „Дъ джъдс“?! — И повдига вежди.
— Зная — пълна отврат, нали? Питър. Бъди спокоен, за компенсация на ужасните си музикални пристрастия беше много добър в леглото. До такава степен, че му бях простила дори навика да носи бели чорапи.
— Не мога да бъда спокоен. Ревнувам от всички тях, взети заедно, и от всеки един поотделно.
Сграбчи ме и се нахвърли да ме целува толкова ожесточено, че едва не изпуснах чашата си. Започна да разкопчава ризата ми. Пръстите му едва-едва ме докосваха и кожата ми настръхна. Първо опасаха ключиците ми, после се спуснаха надолу по гърдите и бавно се плъзнаха към корема ми.