— Конкуренцията направо ни разкатава фамилията. Видя ли каква политика са въвели за Интернет? Не се ебават. — Хвърля ми годишен сравнителен доклад на бранша. Чела съм и него. — Хванали са младата зрителска аудитория. — Запокитва срещу мен трети годишен доклад. И с този съм запозната. — Номерът е в младите хора. Трябва да се ориентираме към тях.
— Тоест папагалски да копираме всички останали? — хапливо подмятам. Забелязвам, че на места лентите на щорите са пречупени. Мимоходом се питам коя ли е чукал, притисната до прозореца. Бейл разсеяно подминава съкрушителната ми забележка.
— Дай да наемем дизайнери в дънки. Секретарката например може да посреща клиентите с коктейл от водка и „Ред Бул“. — В очите му сияе надежда. Аз забивам поглед в бюрото пред него. Отгоре му се мъдри чаша, пълна с идентични жълти, безукорно подострени моливи. В ерата на цифровите технологии! Бейл обаче унесено нарежда: — Могат да слушат техно и да изпращат на приятелите си есемеси. И да идват на работа със скейтбордове.
— Което ще има благотворно въздействие върху програмната схема, така ли?
— Ще помогне да се родят нови идеи.
— Бейл, вече сме твърде стари. Дори най-младите сред познатите ни напоследък се стремят да отделят повече време за себе си и да си купят апартаменти. Не можем да пробием на тийнейджърския пазар.
— Тогава какво да правим? — вкисва се той. Бас държа, че вече е харесал заешкото костюмче за секретарката.
— Не зная. Младите хора около трийсет винаги са благодатна мина. — Хващам се за идеята като удавник за сламка. — По-добре да се насочим към тази категория зрители.
— Н-да, те имат много пари, които се чудят какво да правят, не знаят към какво се стремят и разполагат с много време. А какво ще кажеш за спорт?
— Открай време съм против поощряването на спортния фанатизъм — току-виж зрителите толкова се запалили, че изключили телевизорите и хукнали сами да практикуват любимия си спорт. Ние обаче нямаме интерес те да спортуват. На нас ни трябват мързеливци, разплути пред телевизионния екран. Бездруго вече има спортен канал.
— А, като стана дума, напиши оплакване. ASkyA прекъсват рекламния блок, за да съобщават актуалните промени в спортните резултати. Сигурно искат от рекламодателите допълнителна надценка за тази екстра. А където има реклама, там има и бюджет за предавания — предупредително заключава.
— Може да се възрази, че подобна практика отклонява вниманието на зрителя от рекламата. Това може би я прави неефективна, съответно трябва да струва по-малко.
— Да, да, драсни един-два реда в този дух и ги изпрати на рекламодателите — разпорежда.
— Накарай секретарката си да ги драсне — парирам. Разменяме свирепи погледи. Едновременно гневни и арогантни. И изплашени.
— Искам идея! — изписква той. — Една-единствена, но велика идея. Грандиозна идея. Дръзка идея. Поразителна, уникална идея, която да удари в земята ония копелета и новите им предавания. — Променяйки тактиката, се привежда над бюрото и заплашително зашепва: — Таблоидите и мъжките списания са пълни с ново изгряващи сексбомби, които водят безмозъчни шоута и с готовност се снимат по цици само и само да популяризират предаванията си. — Тъкмо се каня да оплюя този подход, когато Бейл допълва: — Трябва да измислим нещо наистина качествено, с което да ги бием. — Изтрива уста с длан. Само при мисълта за ново изгряващи сексбомби по цици лигите му потичат. — Ясно ли е?
— Нещо приковаващо вниманието. — Опитвам се да запазя хладнокръвие, но притискам длани към тялото си, за да не проличи как треперят. Надявам се виртуозното ми умение да омаловажавам да го подразни.
— Трябва ми огромна, шибана, рейтингоразбиваща идея. Заминавай да я съчиняваш.
Връщам се на бюрото си и най-сетне се отдавам на треперенето. Запалвам цигара и ближа изстиналото двойно еспресо. Изкуствените стимуланти са начин на живот. Бейл може и да е неописуемо грозен, но е професионалист. Макар и неохотно, му се възхищавам. Има право. От известно време се опитвам да си затворя очите за спадащия рейтинг и упорито отричам успеха на конкурентите. Но данните от уикенда са неоспорими — TV6 е много зле.
Сградата на телевизията се намира в северната част на Лондон. По силата на някаква странна климатична идиосинкразия стойността на валежите тук е по-висока от средната. Поне на мен така ми се струва. Краят на август е. В цял Лондон е лято. Уличните кафенета в Сохо са претъпкани — тълпи чиновници използват всяка почивка постоянно да сноват по улиците на Уест Енд. Момичета в оскъдни роклички и сандали с тънки каишки са забелязани чак в Хамърсмит. В Излингтън обаче е мрачно. По-точно в TV6 е мрачно.