Но не изгарям от нетърпение да предизвиквам бруталната й честност на мига.
И все пак отчаяно се надявам да не заговори за времето.
Моля те, Иси, не ме изоставяй.
— Кас, трябва да бъда честна с теб. Потресена съм.
— Защо? — Блъфирам. Зная защо. Защото Джош никога не ме е вълнувал като мъж и защото винаги съм била активен противник на брака.
— Защото Джош никога не те е вълнувал като мъж и защото винаги си била активен противник на брака.
Стрелвам я с гневен поглед. Сервитьорката й поднася коктейла (който тя пресушава на един дъх) и изрежда специалитетите на деня. Карам я да ги повтори два пъти. Иси си избира „онова“, аз взимам същото. Нямаме представа какво сме си поръчали.
— Не си ли твърдяла винаги, че Джош би бил прекрасен съпруг? — окуражавам я да продължи.
— Да — признава тя.
— Не си ли ми повтаряла милион пъти, че трябва да се омъжа? Да допусна някого по-близо до себе си, да му се доверя, да престана да се крия от интимността?
— Да.
— Тогава какъв е проблемът?
— Не съм казала, че виждам някакъв проблем.
— Но очевидно е така.
— Струваш ми се малко войнствена. Ти самата виждаш ли някакъв проблем?
— Не.
— Радвам се.
— Да, и аз се радвам.
Сервират ни виното, вода и хляб. Посрещам келнерката с бурна радост, сякаш е отдавна изгубената ми сестра. Но скоро става ясно, че няма да придърпа един стол и да се настани при пас. Проследявам я с поглед как се отдалечава към кухнята с чевръста крачка и ме оставя насаме с Иси и въпросите й.
— А Дарън?
— Дарън ли? — Хлябът ми пресяда. Дъвча ли, дъвча, но не мога и не мога да го преглътна. Отпивам вода: — Кой Дарън? — но не помага. — Дарън ме научи на много неща. — Поемам дълбоко дъх. — Дължа му адски много. Той ми отвори очите и ме накара да проумея, че и аз бих могла да се радвам на истинска близост.
— Не ми говори така, сякаш съм някое от превзетите ти телевизионни продуцентчета — срязва ме Иси. Нетипично за нея е да се нахвърля върху мен. Размислям над думите си. Наистина звучат адски претенциозно. Е, малко ми е непривично да говоря за чувствата си. Обикновено споделям мислите си, което е далеч по-лесно.
— Дарън беше важен — признавам.
— Ти се влюби в него.
Не мога да й разкрия истината. Не мога да й кажа, че се омъжвам за Джош, защото ми се вижда най-сигурната защита. Тя обича Джош не по-малко, отколкото обича мен, и никога няма да ми го прости. Не ми остава друго, освен да преинача историята.
— Не, Иси, Дарън беше мимолетно увлечение. — Твърдо. Отричането на Дарън ми причинява болка.
— Ти каза, че си влюбена. — Непреклонно.
— Не бях права. — Благоразумно.
— Ти каза, че никога не грешиш. — Изважда ме от търпение.
— И за това не съм била права — буквално изкрещявам. Поемам дълбоко дъх и правя опит поне донякъде да си възвърна самообладанието. — Дарън ми каза неща, които никой друг не е в състояние да ми каже, и ме научи да гледам на живота по различен начин, но не съм била влюбена в него.
Тя се взира в мен с явно недоверие.
— А-ха, да разбирам ли тогава, че не си в състояние да изрецитираш абсолютно всички реплики, които ти е казал някога? И не те е разсмивал? И не говориш за него непрекъснато?
Има право.
— Дарън беше… — напрягам се — … въодушевяващо и вълнуващо преживяване, но си остава непознат. Жените не се влюбват в мъже, с които едва-що са се запознали.
— Естествено, че се влюбват!
— Защо говорим за Дарън? С Джош се чувствам сигурна. Винаги съм го познавала.
— Това не ми звучи като любов, а като опит да заложиш на сигурна карта.
Келнерката се връща с поръчката и на масата за миг се възцарява неохотно примирие. Двете с Иси навъсено чоплим салатата с козе сирене и отпиваме от виното. Не си го представях така. Исках да се зарадва на новината.
— Признавам, че като видя Джош, стомахът ми не се свива.
— Както при вида на Дарън.
Без да обръщам внимание на вметнатата реплика, довършвам:
— Но това е напълно нормално, тъй като го познавам от памтивека.
Какво да кажа?
Иси очевидно е разстроена, че животът се променя, но няма начин. Де да можеше да остане непроменен. Но запознанството с Дарън преобърна всичко. Откакто го срещнах, тълпите ме карат да се чувствам самотна. Само че аз не се предавам лесно, а бракът с Джош е най-успешната тактика за оцеляване. Колкото и да ми е неприятно, че Иси не одобрява решението ми, просто нямам друг избор. Продължавам:
— Дарън ме привличаше сексуално. Безразсъдно се увлякох. Давам си сметка, че наговорих големи глупости. — Вдигам поглед към Иси и се опитвам да преценя дали думите ми й въздействат убедително. По изражението й познавам, че много й се иска да ми повярва. Почти колко аз искам да си повярвам. Не се отказвам: — Джош иска да се ожени за мен. Обичам го. Той ми е като брат. — Иси прави опит да каже нещо, но й правя знак да мълчи. — Може би в момента ме обича по различен начин. Но двама души рядко се обичат по равно, по един и същи начин и в един и същи момент. Предстоят ни години съвместен живот, в които ще наваксам. — Замлъквам, за да придам на думите си възможно най-голяма убедителност, и умолително завършвам: — Ще му бъда добра съпруга. — Имам най-сериозно намерение да изпълня това обещание. Смятам да бъда перфектна. Ще се опитам да компенсирам факта, че не съм влюбена в него. Ще положа максимални старания винаги да поставям неговите потребности на първо място. Ще му предоставя възможността да си избере от коя страна на леглото да спи. Ще го придружавам на всички служебни коктейли. Дори ще науча правилата на ръгбито. Джош няма да съжалява.