— Мислех, че бива само един вид — сватбено тържество след церемонията.
Иси отегчено забелва очи.
— Как ще разположиш гостите — всеки ще си има собствено място или ще бъде като коктейл; какво ще им бъде поднесено — пъпеш с пиле или нещо по-нетрадиционно, примерно азиатска кухня, суши, италиански специалитети или мексикански специалитети; какви ще бъдат приборите и кърпите, как ще са оформени менютата, каква цветна украса ще има; ще каниш ли деца — в такъв случай ще трябва да се помисли за тяхното меню и за клоун, който да ги забавлява; ще хвърляме ли тюлени кошнички, ще има ли балони, ще съставиш ли предварителна схема за разположението на гостите; масите кръгли ли ще бъдат, или квадратни; кой ще заеме мястото, по традиция отредено за бащата на булката; ще се държат ли речи, ти самата ще държиш ли реч. — Иси най-сетне млъква.
— Ааа, ясно. Хм, ти как смяташ? — Това е въпросът, който Иси очаква цял живот.
— Ами, ако аз щях да се женя, щях да разположа гостите на предварително фиксирани места и да съставя схема на разпределението. Не бих смесвала млади и стари — този подход е успешен само по книгите. Ще се постарая да настаня заедно хора с подобни интереси. Менюто ще се състои от карпачо с риба тон, темпура с риба и салата чили и полента с пармезан, а за десерт ягоди, малини и боровинки, сервирани на огромни купчини в средата на всяка маса. Вместо традиционната сватбена торта ще си поръчам профитероли с натурален шоколад.
Слушам я, зяпнала от почуда и ужас. Кога е намерила време да измисли всичко това? После се сещам, че вместо с тай-чи постоянно занимава мозъка си с мисли за въображаемата си сватба.
— Ъъ, звучи добре. Така да бъде.
— Няма да бъде така! Така ще е на моята сватба!
Не изтъквам аргумента, че Иси дори няма постоянен приятел. Струва ми се доста подло.
— Ами, тогава… — Не зная как да продължа. — На мен наистина ми е почти все едно, а съм сигурна, че и Джош няма да придиря особено. Предлагам да питаме мама. Ще се включи да помага с удоволствие. Подготовката за сватбата доста ще разнообрази сивото й ежедневие.
— Не бих казала, че тя го намира „сиво“.
— О, Иси, престани! Преди да се омъжи, е била пример за целомъдрие и непорочност — което надали е било Бог знае колко забавно. После се е влюбила до полуда в съпруга си, в следващото действие той напуска сцената, а оттогава тя все се опитва да спре живота и все още отказва да преживее загубата му.
— Така ли си представяш живота й?
— Как другояче?
Вече избирам телефонния номер на майка си и не слушам много внимателно, но Иси като че ли споменава нещо за три гряха, в които не мога да бъда обвинена. Наблюдавам я как прокарва пръст по страницата на списанието, докато чете — толкова старомодно и трогателно. Изведнъж пръстът й спира да се движи и след кратко колебание Иси ме пита:
— А застраховка?
— Застраховка ли? За какво ми е притрябвала застраховка?
— Срещу кражба на подаръците, повреждане на роклята, повреждане на сватбения павилион.
— Та това е сватба, не рейвпарти!
— Загуба на депозита в случай, че сватбата се отмени?
Замълчаваме.
— Хм, дай да теглим чертата.
Прехвърлям цялата отговорност на майка си. Тя посвещава летните месеци на усилена подготовка, която се оказва изключително успешна. Преизпълнена с ентусиазъм, мама поема цялата организация — от църквата до кетъринга, като тактично се допитва до майката на Джош за всяко нещо. Сватбата оказва невероятно въздействие върху всички ни. Майката на Джош никога не е била толкова жизнерадостна, пие по-малко и се усмихва повече. Тъй като нямам баща, който да поеме традиционните задължения на тъста според патриархалния морал, бащата на Джош с радост се нагърбва с тази задача. Поканва на тържеството абсолютно всичките си познати, говори за „предстоящото щастливо събитие“ и, готова съм да се закълна, дори осанката му се промени и взе да ходи по-наперено. Само по себе си подобно поведение много би ме разярило, но за щастие цялата работа го наведе на мисълта, че издържането на любовница не се вписва в контекста на сегашното му положение в живота. Престана да кръшка, поне за момента. Джош е обезумял от щастие. Иси така и не повдигна никакви възражения. Всички преливат от възторг като свиня в тиня. Аз изпитвам огромно облекчение от факта, че ми е спестена необходимостта да участвам в цялата какофония, тъй че спокойно да мога да се отдам на работата си. Нахвърлям се върху служебните задачи с истинска стръв.
Възобнових навика си да посещавам фитнесзалата пет пъти седмично, да ходя на работа с велосипед в осем и трийсет и да работя без прекъсване до обяд. Само дето вече не оставам до късно, тъй като мама почти постоянно организира императивни срещи с фризьора/викария/ кетъринг-фирмата/видеооператора/фотографа/дизайнера по цветята и т.н. Но не бива да се забравя, че аз обичам да съм заета. Имам чувството, че цялото ми съществуване сякаш е обвито в прозирна опаковъчна хартия, овързано е с панделки и е посипано с розови венчелистчета.