— Всичко наред ли е? — пита Фай. Работи като мой помощник от осемнайсет месеца. Наех я, защото ми напомня за мен самата. Сериозна, амбициозна, отдадена на работата си. Което не е кой знае каква утеха в момент на криза.
— Чудничко. — Забивам поглед в компютъра, надявайки се да схване намека. Предпочитам да се справям сама.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Не — отвръщам машинално. Лично аз наех Фай на работа, но въпреки това й нямам пълно доверие. Не защото с нещо ми е дала повод за съмнение. Дори като постъпи, полагаше огромни усилия да си станем „приятелчета“, но в крайна сметка осъзна, че аз не се занимавам с подобни неща. И не се доверявам. Въпрос на лични правила.
— Ако имаш проблеми с Бейл, може би мога да поговоря с него — предлага.
Въздъхвам. Да не иска да ми каже, че се опитва да ми помогне? Вдигам очи — усуква кичур от разкошната си руса коса на пръста си, потропва с крак и се усмихва на себе си. Подтекстът е, че тя и Бейл са в по-специални отношения. Наистина ли? Дали е спала с него? Каква противна мисъл. Вглеждам се по-внимателно, тя отвръща с предизвикателен поглед. Бледосините й очи, сияещи над изящно изваяните скули, срещат моите за части от секундата. Фай понечва да си тръгне. Поразителна жена. Майка й е норвежка, от нея е наследила скандинавската си самоувереност и красота. Фай е от онези жени, които дори с чантичка от мъниста и метална гривна изглеждат изискано, а не детински. Висока е един седемдесет и пет, няма ханш, бедра, корем. В очите на жените е съвършената жена. Бейл по принцип предпочита по-закръглени жени, но това все пак е обобщение. Възможно е да е преспал с нея. Във всеки случай не искам да я питам. Каква полза? Няма да ми каже истината. Ако е така, независимо какво си мисли, няма никаква власт над него. Възможно е обаче все още да се опитва да я съблазни, следователно не мога да си позволя да я отблъсна. Може да ми потрябва.
— Фай, мисля, че можеш да ми помогнеш. Свикай екипа на оперативка днес следобед. — Усмихвам се. И двете знаем, че го правя по задължение. Тя се ухилва в отговор и аз си отдъхвам. Може би още не е спала с него. Обикновено долавям тези неща преди дори самите участници да са осъзнали влеченията си. Колебая се дали да не я предупредя да внимава, но се отказвам. Ще си каже, че ревнувам или че съм твърде стара и не разбирам. Самото естество на съветите е такова, че предполага човек да ги пренебрегва.
TV6 се помещава в огромно стъклено здание на десетки етажи, което се извисява към безкрая. Сградата изглежда като съшита отвън, по подобие на центъра „Помпиду“ в Париж. Представлява странна смесица от ултралукс и кич. По алуминиевите маси в стил Конран9 се консумират диетични коли и воднисти топли напитки от машина. Саксийните растения уж трябва да обогатяват съдържанието на кислород във въздуха, но като че ли без особен ефект. Тъй като телевизионните студиа са едно от малкото места в Лондон, където все още може да се пуши, повечето служители смятат, че е задължително. Дните ни са обвити в непрогледна мъгла от тютюнев дим. Хората много-много не се разхождат, предпочитат да седят зад бюрата си. Това означава, че доста се работи, за сметка на общуването. Насрочването на среща е сигнал за сериозността на проблема. През стъклената преграда на кабинета виждам екипа си да се събира. Все едно наблюдавам разтревожени роднини край легло на болен. Подобна аналогия е опасно правдива. С изненада и задоволство установявам, че и те го осъзнават — всички са неспокойни и се потят от притеснение. Полагат огромни усилия да изглеждат така, сякаш не полагат никакви усилия. Това са съответно Томас и Марк (креатив), Джаклин (секретар продукция), Даяна (маркетинг мениджър), Греъм (мениджър спонсорство и реклама), Дебора (връзки с обществеността), Ричард (мениджър телевизионни емисии и програмна стратегия) и Фай. Тъй като работим в телевизия, гореизброените лица са известни с прякорите Том, Джаки, Дай, Грей, Дебс, Рики и Фай. Не можахме да измислим подходящо съкращение за Марк.
Членовете на екипа се споглеждат, за да подберат правилното изражение, на което да настроят лицата си. Мъчат се да преценят как трябва да изглеждат — угнетени от служебни тревоги, хладно безразлични или радостни и оптимистично настроени. Истината е, че повечето хора в нашия бранш не желаят да се простят със студентските си години. Обличат се като студенти. Всички са нездравословно слаби. Облеклото е вид изкуство. И най-беглият намек за усилие, и най-незабележимата следа от достойнство веднага биват осъдени. Всички имат вид на пристрастени наркомани, пушачи и пияници. Което е вярно. Не стига че приличат на студенти, но така и разсъждават. Само студент е в състояние да роди понятия като „криза на курсовата работа“ и „млечна криза в хладилника“. Това не са кризи. Кризи са земетресенията, гладът, цунамитата. Моят екип е наясно, че коледно парти без караоки е бедствие, но въобще не осъзнава главоломния спад на рейтингите в продължение на дванайсет поредни седмици като криза. Дори да зацепят за какво става дума и да се паникьосат за петнайсет минути, съзнанието им не е в състояние да задържи подобна сложна концепция. Обичайна практика е насред обсъждането някой да предложи да отскочим до близката кръчма, за да „освободим напрежението“. На връщане темата на дискусията отдавна е забравена и на дневен ред е спорът кой чипс е по-хубав — този със сол и оцет или онзи със сирене и лук.
9
Терънс Конран — английски дизайнер, създател на веригата магазини „Хабитат“ за модни мебели в популярен стил. — Б.пр.