— Ще го направиш ли?
— Естествено — изчуруликва жизнерадостно, съвсем не като животоспасителка, каквато всъщност се явява в случая. Иде ми да я разцелувам.
Все пак реагирам по-традиционно:
— Благодаря ти.
— Няма защо.
С Фай сме страхотна комбина. Тя поема организацията на партито — осигурява кетъринга и напитките. Съставя списък на гостите — в който освен служителите на телевизията са включени журналисти, незначителни знаменитости и зрители, спечелили награди от състезания — и разпраща покани. В продължение на две седмици работи по двайсет и четири часа на ден. Направо съм смаяна от предаността и приятелските й чувства. Вечно е затрупана с какви ли не графици, списъци, планове и справочници. Почти непрестанно виси на телефона в опитите си да привлече гости, пресата, изпълнители на живо и производители на рекламни чаши или разпраща имейли, факсове и куриери, целящи да придумат, принудят или примамят еди-кого си да направи еди-какво си.
Това ми дава свобода да се заема с останалите задачи. На всяка цена трябва да оставя служебните си дела в пълна изрядност. Нямам никакво намерение по време на медения си месец да провеждам продължителни телефонни разговори от чужбина. Работя като побъркана. От дългото висене в службата и голямото напрежение страдам от главоболие, смъди ми на очите и слепоочията ми пулсират. На тринайсети вече съм отхвърлила цялата входяща поща и съм приключила всички неотложни проекти. За седмицата между партито и сватбата ми остава единствено отчетът за тримесечието. Така след медения месец ще мога да започна…
Хм, с каквото се е насъбрало, докато ме е нямало.
— Край, свърших всичко! — ликуващо изпращам последното електронно съобщение със замах.
— Радвам се. Тъкмо вече се безпокоях, че Пепеляшка няма да дойде на бала. — Фай се е завряла под бюрото си да издирва обувката си с отворена пета. И двете сме в приповдигнато настроение, тъй като изпълнихме поставените задачи. Макар и прекомерни.
— Ами, и да изпусна твоето парти?! За нищо на света.
Облечена е с бяла рокля от „Мошино“, извезана с пайети. Изглежда като ледената девица или като дебютираща актриса в Ел Ей. И аз не бих могла да измисля по-подходящ тоалет. Явно го е подбирала с огромно внимание и струва цяло състояние.
— Ще се преобличаш ли? — пита ме, за кой ли път днес.
— Не се бях замисляла. — Тя се намръщва. — Добре, добре, ще прегледам шкафчето си. Все ще се намери нещо подходящо. — Зная, че е хвърлила много сили в това начинание и иска всички да оценят труда й, като на свой ред положат малко старание.
От самото начало решително се спря на черно-бялата гама. Каза, че изборът й до голяма степен бил предопределен от факта, че разпраща поканите в последния момент — тъй като гостите са предимно надувки от медийните среди, изискването за облекло в единия от тези два цвята не би представлявало никакъв проблем. Въпреки инструкциите петнайсет минути по-късно изниквам от тоалетната с току-що начервени устни и алена рокличка с марката на Джоана Хеър. Дрехата е плътно прилепнала по тялото, на цветчета, много женствена. Човек трябва да прави впечатление с появата си.
По смеха, звъна на чаши и тежкия аромат на месести водни лилии се ориентирам към терасата на покрива, където ще се състои джамборето. Вратите на асансьора се разтварят и пред мен се разкрива фантастична гледка. Келнери, облечени с дизайнерски дрехи „Пол Смит“, разнасят подноси с чаши шампанско. Цялата тераса е обкичена с десетки хартиени фенери и цветни лампички и макар да е още твърде светло и топло, за да изпълняват някаква друга функция, освен да висят за украса, създават невероятна атмосфера. По терасата небрежно са разхвърляни огромни шахматни фигури. Не разбирам предназначението им, но всички ги използват като пепелници и столчета. По стените са окачени луксозни бели изкуствени кожи. Храната изглежда невероятно изискана — купчини изкусителен хайвер и примамливи миниатюрни сладкиши с боровинки и сметана. Фай е направила верния избор, сервирайки на гостите си малко храна с деликатесен вид. Няма абсолютно никакво значение каква е на вкус, тъй като мнозинството от гостите биха предпочели да лъснат ботушите на цялата Британска армия, отколкото да консумират непредвидени калории. Не може да се отрече обаче, че медийните надувки изглеждат на ниво — добре изжулени, както прозаично би се изразила майка ми. Салонът е като ревю на дизайнерски марки — представени са всички, от Армани до Версаче.
Ефектът е магически.
Взимам си чаша шампанско и се оглеждам за интересен събеседник. Фай ми спестява усилието, втурвайки се насреща ми с писъци: