Една последна забежка, преди да се завърна при Джош. Може и да вярвам на Дарън, но нямам вяра в любовта. И макар Дарън да се яви в живота ми със сертификат за качество, не е снабден с доживотна гаранция. За разлика от Джош. Затова смятам да се насладя на всеки миг от тази нощ и да се заредя със спомени, които да ми вдъхват сили и мъдрост цял живот.
Така поне възнамерявам да направя.
Тръшваме се в леглото, той ме обсипва с настоятелни целувки. Краката ми се сплитат около него, ръцете ни бързат да преоткрият всяка гънка, извивка и вдлъбнатина в телата ни. Само за секунди захвърляме лепкавите дрехи, кожата ни сякаш се споява и кръвта ни се смесва. Той покрива с целувки и ласки всеки сантиметър от тялото ми. Изследва видимите части — раменете, гърдите, бедрата; търси тайните места — пръстите на краката ми, сгъвката на лакътя, гънките между пръстите на ръцете ми. Аз го изпивам. Усещам вкуса на потта му и миризмата на възбудата му. Съсредоточавам цялото си внимание върху това — да го докосвам, да изследвам грапавините и мекотата на кожата му. Запознавам се с косата му и всички косми по тялото му. Гъстите, лъскави къдрици, пухкавият мъх между краката му, космите по гърдите, които на слабините загрубяват, острата четина, която никне по брадата му в същия този миг, докато сме заедно. Вслушвам се в туптенето на сърцето му и в дишането му. Те се ускоряват и стават неравномерни. Вдъхвам мириса на тялото му. Вкусвам го. Гледам го.
Миг преди да се слеем ведно, грабва лицето ми в дланите си и впива поглед в мен.
Познава ме. Мен, с неговите косми, полепнали по страната ми, и неговото семе по устните ми. Напрягам мускулите на бедрата и слабините си в опита си да го привлека още по-близо до себе си. Да го задържа така завинаги. В себе си. Със себе си. Питам се как съм могла да загърбя всичко това. Недоумявам как ще си тръгна за втори път.
Движенията ни стават все по-бързи и по-бързи, по-напрегнати, по-силни. Тялото ми откликва. Тръпката се заражда в пръстите на краката ми и пропълзява нагоре по глезените. Едновременно с това се надига и в пръстите на ръцете ми, заровени в косата му, откъдето се спуска надолу по гръбнака ми. Ръцете ми изтръпват от болката, която ми причинява цялото това съвършенство. Завива ми се свят, примирам в екстаз. През сърцето и по гръбнака ми пропълзяват невероятно силни тръпки наслада, които се сплитат в стомаха ми. В мига на срещата тялото ми се разтърсва в остри спазми на блаженство. Тръпна цялата. А когато той изкрещява, че ме обича, преливам от щастие.
Мигом всичко добива кристална яснота. Това е последното късче от мозайката, чаша ледена вода в палещ, душен летен ден, гъст горещ шоколад след изнурителен следобед на ски-пистата, слънчеви отблясъци върху мокрия паваж след лятна буря — онова, за което се пее в песните. Той е всичко това.
Изтощени и плувнали в пот, се отпускаме един до друг.
Като омагьосана проследявам с поглед логистиката по лягането — отива до тоалетната, поставя чаша вода на нощното шкафче, наглася климатичната инсталация, вместо пухената завивка се завива чаршаф. Наблюдавам го как се обръща на една страна, дишането му се забавя, раменете му равномерно се повдигат и отпускат. Намествам се плътно до него. Гърдите ми са долепени до гърба му, краката ми са преплетени в неговите, стъпалата се гушат в извивката на глезените му. И всичко започва да чезне. Пулсиращият гняв, цинизмът и мнителността, които разнасям от двайсет и шест години, постепенно избледняват. Наред с непоносимото чувство за самота и тъга, с което съм просмукана от януари насам. Просто съм пълна с любов, надежда и вяра в бъдещите възможности. Откритието, че сме проникнати от нещо далеч по-интересно от физическата наслада, е толкова галещо за душата! Признанието, че и аз, наред с всички други, притежавам потребността и способността да отдам някому уважението, приятелството, любовта и страстта си, кара сърцето ми да пее. Този човек е моя съдба. Този човек е моят живот. По дяволите, ще рискувам. Какво като няма гаранция? Ще рискувам. Какъв късмет, че имам тази възможност.
— Кас, спиш ли? — шепнешком прекъсва мислите ми Дарън.
— Не — отвръщам също така шепнешком, макар да недоумявам кого ще притесним с гласовете си.
— Питам се нещо.
— Какво?
— Ще се омъжиш ли за мен?
— Да.
Зная. Малко е необичайно, но на практика съм сгодена за двама.
18.
И така, изведнъж се оказвам насред сбъдването на една мечта, която дори не съм осъзнавала, че мечтая, и това ми харесва. Адски ми харесва. И още как! Майната им на всички ония тъпотии, че пътуването под знака на надеждата било по-важно от пристигането. Нещастници. Важното е човек да пристигне с гръм и трясък, както се случи с мен.