Аз приемам нещата по-различно. За мен не съществува нищо по-важно от работата ми.
Никога не започвам заседание, преди внимателно да обмисля точно какво искам да кажа, как искам да го поднеса и какъв ефект целя. Макар и леко противна и заплашителна, Фай работи с желание и е амбициозна, следователно ще вземе дейно участие. Ще изпита искрено желание да се справи с проблема. С Том и Марк съм спала, но никой от двамата не знае, че съм била и с другия. (За ваше сведение, Марк е по-хубав, а Том е по-добър в леглото. Полага по-големи старания.) Значи не би трябвало да ми е трудно да задържа вниманието им. Особено предвид факта, че по щастливо стечение на обстоятелствата съм облечена с ненужно тясна фланелка и впити панталони, които плътно прилепват към краката ми тъкмо където трябва. С Грей не съм спала, следователно облеклото ми ще окаже двойно по-голямо въздействие. Дебс и Дай се стараят да се държат добре с мен, защото от време на време им давам полезни съвети за балсамите за коса и най-модните артикули, които непременно трябва да се притежават. Рики пък е гей и дава подобни съвети на мен самата.
— Здравейте — поздравявам непринудено.
— Здравейте — мрачно промърморват те. За миг имам чувството, че ще добавят „госпожице“.
— Какво е това? — питам и скептично посочвам кашона върху масата. Претъпкан е с балони, коледна украса, цветни моливи, пластмасови дрънкулки с лепенка на гърба, стари списания, тромпет играчка, няколко червени пластмасови носа и едно капучино.
— О, кафето ми. — Дай побързва да извади чашата си. Сръбва шумно, без да забелязва презрението ми.
— Питах за останалото. — Опасявам се да не би Дебс пак да е закъсала с детегледачката и да й се е наложило да доведе петгодишния си син в офиса. Дано не е — Бейл не е в подходящото настроение.
— Това е за стимулиране на творческото мислене — изчуруликва Фай и прелива от ентусиазъм. Поглеждам я в очакване на по-смислено обяснение. Тя се осмелява да опита: — Да се настроим по-креативно.
И без да съм чела автобиографията й, този коментар ми е достатъчен да разбера, че е имала идилично детство, учила е в най-престижните частни девически училища и баща й я е обожавал. Инак защо би гледала на живота толкова леко? Възнамерявам да я полея със студен душ.
— Фай, би ли ми припомнила в кой бранш работим?
— В телевизията. — Оглежда се предпазливо, не разбира накъде бия.
— А не смяташ ли, че телевизията по принцип минава за творческа сфера?
— Да, ъъъ, но…
— Извинявай, но да не сме някои загубени консултанти, та да ни трябват пластмасови играчки като доказателство, че сме способни да измисляме идеи? — Не повишавам тон. Не е и нужно. Тя смутено сваля кутията от масата и се опитва да я скрие зад по-конвенционалното средство за стимулиране на идеи — бялата дъска. Останалите предателски зарейват поглед встрани. Това също никак не ме изненадва.
— Така. Всички сте чели брифа. От нас се изисква да родим идея за централно шоу, което да привлече зрителска маса и реклама; интересът от страна на пресата е предимство. Господин Бейл дефинира проблема доста лаконично, вярвам, ще се съгласите. Цитирам: „Трябва ни идея, която да удари в земята ония копелета и новите им предавания.“ — Екипът си позволява неспокойно да се поразсмее. Аз може и да ги юркам, но той е голям гадняр и общата ни омраза към него ни сплотява. Запретвам ръкави и сядам на ръба на масата, усмихвам се и изчаквам доброто настроение да подейства. — И така, как се развива конкуренцията?