Выбрать главу

Не чуваме какво й отговаря Джош. Дори да е бил максимално честен и искрено да си е признал, че вместо в продължение на двайсет и шест години тъжно да се мотае зад кулисите, едва ли не вече притежава дял в „Дюрекс“, публиката никога няма да узнае, тъй като следват кадри с коментар на мои приятели и колеги. „Много е печена“, „Здраво пипа“, „Има освободено мислене“, „Страшно е забавна“, „Опитна е (ха-ха), ако разбирате какво искам да кажа.“ Публиката няма представа какъв въпрос е бил зададен и по какъв начин интервюираният е бил подведен да даде такъв или онакъв отговор. Спокойно може да става дума за отношението ми към работата. Или да изказват мнение за някой друг. Зная, защото в TV6 не подхождаме толкова строго към заснемането на интервютата за „Секс със екс“ и понякога монтираме кадрите така, че да стане най-смешно — за сметка на истинността. В миналото бях голяма застъпничка на този метод. Сега съжалявам.

Кейти насочва разговора към предложението. Публиката жадно поглъща подробностите за кремавата роза, приглушеното осветление, огромния диамант. Джош пропуска да спомене факта, че риданията на току-що зарязаната Джейн още отекваха из апартамента. Не споменава и новогодишното си решение да се ожени, нито пък данъчните облекчения.

Напълно оправдано. На негово място и аз бих спестила тези незначителни подробности.

Джош разказва за приготовленията, за разходите и главоболията около нашата „голяма, традиционна сватба“. Не споменава, че мама изнесе цялата подготовка на плещите си. Следват множество кадри, в които Джош разговаря с представители на кетъринг-компанията, с дизайнерите от фирмата за озеленяване и с работниците, които издигат шатрата. Мога единствено да заключа, че материалът е заснет специално за целта, тъй като съм абсолютно сигурна, че Джош не е посетил нито едно от гореизброените лица във връзка с действителната подготовка за сватбата. Сякаш в потвърждение на това мама коментира:

— Но това не е нашият цветарски магазин. — Поглежда ме и се поправя: — Не беше. Защо според теб Джош разговаря с тези хора?

Мама е твърде невинна, за да й обяснявам.

— Джош, пределно ясно е, че Йокаста е голяма любовчийка.

Тези думи ме пробождат като с нож. Удрят право по болното място.

— Защо се свърза с нас? Има ли някой бивш любовник, който според теб застрашава вашата връзка? — Кейти Хънт привежда глава встрани и съчувствено се усмихва. Виждала съм да репетира този жест пред огледалото в дамската тоалетна.

— Амиии… тревожи ме само един конкретен човек, нарича се Дарън Смит.

Ножът се забива още по-дълбоко.

Пускат кадри от партито на TV6. Дори в настоящото си вцепенение отдавам дължимото на техническия екип. Фантастичен монтаж. Тъй като камерите са били скрити, а аз очевидно не съм дала писмено съгласие TV6 да ме снима, са били принудени да закрият очите ми с черна лента. Но тъй като вече показаха достатъчно мои снимки, от нея няма смисъл. Просто ми придава зловещ вид — приличам на маскирана съдържателка на публичен дом. Филмът започва с мен, как напъхвам годежния си пръстен в джоба. Този кадър се повтаря четири пъти, след което отново ме показват как поздравявам (маскирания) Дарън. В близък план, ухилена като зелка. Отново Дарън, който се грижи за мен, носи ми хайвер и шампанско. Тези подробности минават на забързан кадър и поради оживените ми жестикулации и неговото старание отстрани изглеждаме така, сякаш постоянно го юркам за нещо. Донеси това, занеси онова, иди там, ела тук. В следващия кадър танцуваме. В действителност вървеше безобидна кавърверсия на „Да потанцуваме отново туист“, но във филма кадрите са дублирани с дрезгавия прочувствен глас на Род Стюарт и „Мислиш ли, че съм секси“. Камерите са поставени под такъв ъгъл, че в готовия материал изглеждам, сякаш въртя задник право в лицето на Дарън. В следващия кадър си проправям път сред тълпата женички, скупчени наоколо му. И тук има забързване, а с помощта на определени ефекти при заснемането действията ми са представени като доста агресивни. Сякаш разблъсквам конкуренцията с лакти. Има един момент, в който двамата бърборим оживено, а косата ми закрива лицата ни. Изглежда така, сякаш се целуваме като невидели. Съвсем открито си тръгнахме от купона заедно. Но чрез монтаж на два отделни откъса, в единия от които Дарън отива до тоалетната, а в другия аз излизам навън да говоря по мобилния си телефон, нещата са представени така, сякаш нарочно сме се измъкнали поотделно, за да се срещнем тайно пред сградата. Ако главните действащи лица не бяхме ние с Дарън, щях да бъда във възторг от заснетия материал.

Дарън.

Двамата се разхождаме край реката. Права бях — държим се за ръце, като излизаме на Дъ Мол. Хващаме такси; пристигаме в някакъв хотел. Черните ленти прикриват копнежа и тревогата в погледа на Дарън и момента, когато предпазливостта ме напуска.