Сега проумявам. Ето защо успяхме да спрем такси толкова лесно — цялата работа е била нагласена. Шофьорът е знаел в кой хотел да ни закара — в онзи със скритите камери във фоайето, бара и коридорите. Ето защо ни сервираха закуска, макар да не бяхме поръчвали. Някой от персонала на хотела е трябвало да свидетелства, че ни е видял заедно в леглото. Ето защо мениджърът не ни позволи да останем още една нощ. Наистина е трябвало да „изчистят“ стаята — или по-скоро приберат веществените доказателства.
Права съм. Материалът завършва с няколко кадъра, на които са заснети следите от нашата любов. Камерата обхожда стаята, която сме освободили. Празни бутилки от шампанско, празни опаковки от пяна за вана, смачкани чаршафи и използвани презервативи в кошчето за смет. При вида на последните две доказателства публиката злорадо започва да хихика. Няма глас зад кадър. Обвинението не е експлицитно формулирано, тъй като, ако заведа дело срещу TV6, ще им съдера кожите, но посланието е ясно. Маскираната жена, която може да се идентифицира като Йокаста Пери, е предала Джош — усмихнатия, чаровен младеж на сцената. Аз самата се чувствам предадена. Разголена. Омърсена.
Кейти Хънт буквално е в екстаз. Неприкритото й въодушевление граничи със сексуална възбуда. Опитвайки да се овладее, се обръща към Джош с думите:
— Е, как се чувстваш след този филм, Джош?
Победители няма.
Горкият Джош. Макар да е изгледал абсолютно всички епизоди на „Секс със екс“, ми е пределно ясно — на мен, бившата му най-добра приятелка, — че не си е представял унижението, разочарованието и болката, които ще си навлече, като отвори кутията на Пандора. Същото важи за мен, и то с двойна сила.
Как съм могла да смятам, че подобно ровичкане из кирливите ризи на хората е развлекателно? Как съм могла въобще да допусна, че няма нищо лошо в това — любовта да се принизи до дребнава клюка, а изневярата — долна и мръсна — да се възвеличи до нещо бляскаво?
Джош изглежда съсипан и разбит. Насилва се да извика чаровната си усмивка, но не успява. Публиката хорово въздъхва. Той изглежда така, сякаш е на път да се разплаче. Божичко, наистина плаче. Мъчителна гледка.
— Както стана дума, Йокаста Пери беше поканена да участва в предаването, но отказа.
— Това е откровена лъжа. Ще ги съдя — сопвам се, но осъзнавам, че ситуацията е неспасяема и напълно безнадеждна. TV6 са поели премерен риск. Дори да ги съдя за посегателство срещу личността, тъй като този брой се намесва много по-драстично в личния ми живот, отколкото всички издания досега, предаването е хит.
— За сметка на това обаче разполагаме с интервю на запис.
Следват кадри с мен по време на делова среща, презентирам „Секс със екс“.
Очите ми не са скрити, тъй като филмът е заснет специално за телевизията, с цел да се рекламира предаването. Предизвикателно зяпам право в камерата. И имам предвид предаването, когато казвам, че е „… нещо ненадминато. Рисковано, мръсничко, нахално и най-вече забавно.“ Но зная, че милионите зрители остават с впечатлението, че говоря за секса с Дарън.
— Последната дума е на Дарън Смит — просиява Кейти. Дарън в близък план, излиза от станцията на метрото, след като ме е изпратил на перона. Дори черната лента пред очите му не съумява да му придаде комичен вид — изглежда като съвременна версия на Самотния рейнджър. Тича нагоре по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж. Като стига на най-горната площадка, рипва във въздуха и победоносно размахва юмрук. Повторение на кадъра, в който намигам и казвам: „Нахално и най-вече забавно“ — той размахва юмрук. „Най-вече забавно“ — размахва юмрук.
Тръгват финалните надписи, Иси и майка ми мълчат. Изключвам телевизора.
— Какво означаваше това накрая? — пита майка ми.
— Мислиш ли… мислиш ли — прави някакви опити Иси, — мислиш ли, че те е накиснал?
Стрелвам я със смразяващ поглед и тя забожда нос в обувките си. Най-сетне съумявам да заговоря.
— Как не ги е срам да постъпят така с мен? Мразя телевизията. Мразя медиите!
— Хм, това предаване е твое дело. Твоя рожба, тъй да се каже — съвършено основателно и не на място изтърсва Иси.
— Това не е рожба. Рожбата е нещо мило и сладко. Това е по-големият брат на Франкенщайн, по-отвратителен и от него самия. — Докато изричам тези думи, си давам сметка, че в същия миг Иси си казва: „Така й се пада!“ И че има право.
Очите ми горят от умора, главата ме боли. Изведнъж се разтрепервам от студ. Отивам до спалнята и намъквам някакъв пуловер и чорапи. Като се връщам във всекидневната, заварвам Иси и майка ми така, както ги оставих — седят на дивана като истукани. Плътно се увивам в пуловера. Сякаш ме тресе отвътре.