— Да разбирам ли, че сватбата се отменя, Кас?
Струва ми се, че долавям надежда в гласа му. Което е по-лошо от всичко, изброено дотук. Зная, че пулсът и дишането му се ускоряват. Устата му е пресъхнала, а стомахът му се свива.
— Кас, съжалявам за предаването. Не биваше да се съгласявам да участвам. Не знаех, че ще ти извъртят такъв калташки номер. Не съм ги търсил аз, те ме потърсиха. Не ми задаваха обичайните въпроси. Не съм…
— Зная — прекъсвам го с въздишка. Не е нужно да ми обяснява. От самото начало не го виня за почти нищо, освен може би за прекалената му наивност. Жалко, че Джош не вярваше достатъчно в нашата връзка и затова ни подложи на целия този ад. Само дето имаше право, тъй че съжалението и срамът си остават изцяло за моя сметка. — Вината не е у теб, Джош. Съжалявам, че те използваха…
— Не може ли да забравим цялата история? — Обнадеждено.
— Не. И двамата знаем, че не мога да се омъжа за теб. — Твърдо. — Съжалявам, че те използваха, за да навредят на мен, но още повече съжалявам, задето аз те използвах. — Поемам дълбоко дъх. — Обичам те, Джош, но не съм влюбена в теб. Съгласих се да се омъжа за теб, но не защото наистина го исках. — Едва сега осъзнавам какво означава „правя го за негово добро“ — при това не го използвам като оправдание да се отърва от някого, който си е изпълнил предназначението, писнал ми е или просто е спрял да ми харесва. Ще дръзна ли да продължа? — А и не смятам, че ти самият действително си влюбен в мен. — Рязко поема дъх. По телефона свистенето прозвучава така, сякаш белите му дробове току-що са били прободени. Несъмнено спуках балона на мечтите му.
— Какво знаеш ти, мамка му? — тросва се пиянски.
— Почти нищо — признавам. Замлъквам. Няма по-деликатен начин. — Но малко повече, отколкото, когато се съгласих да се омъжа за теб. Ужасно съжалявам, Джош.
— Но това е толкова унизително! Поканите вече са разпратени. — Умолява ме едва ли не на колене, но наместо леденото злорадство, което изпитвах от пламенните разкази за несподелената любов, сърцето ми се къса от болка за него.
— Моля те, Джош, не казвай нито дума повече. — Ако не бях толкова съсипана от скръб, щях много да се развеселя от предположението, че някой все още смята получената покана за валидна. Цяла Великобритания знае, че идната събота няма да застана пред олтара сред облаци коприна и дантели.
— Ти не вярваш във вечната любов, Кас, тъй че какво значение има дали ще се омъжиш за мен, или за някой друг? Не е ли по-добре от нищо?
— Джош, ти си прекрасен човек. Съпругата ти ще извади страхотен късмет — казвам съвсем откровено.
— Но няма да си ти. — Излишно е да коментирам. — И какво, направо ще запазиш шампанското за сватбата си с Дарън ли? — подмята саркастично. — Разблудното ти приятелче. — Старая се да запазя самообладание и да си напомня, че има пълно основание да изпитва горчивина и гняв. Не му казвам, че не съм му изневерила с Дарън. Всъщност изневерих на Дарън с него.
— Нали си даваш сметка, че повече не можем да се виждаме? — заплашва ме.
Сложна работа. Една голяма сълза се отронва върху телефонния ми указател. Напоследък плакането ми стана втора природа.
— Щом така предпочиташ — отвръщам с ясното съзнание, че аз не го искам, но съм длъжна да зачитам неговите желания.
— Нали си даваш сметка какво означава това? Няма да има кой да ти оправи пералнята, нито пък да провери маслото и водата на колата ти. Няма да има кого да изпращаш да ти купува пица по никое време, понеже двете с Иси сте толкова захласнати от филма, който гледате, че не можете да се помръднете и на йота. — Мъчи се да се изкара много разгневен, но долавям сълзите в гласа му.
— Ще ми липсваш. Обичам те. Съжалявам — изписуквам и затварям телефона.
Пределно ми е ясно, че мога да повикам водопроводчик, да закарам колата на сервиз и да си поръчам пица по телефона. Мога да се справя и сама, но той ще ми липсва. Ще ми липсват глуповатите му закачки и разказите за съда. Ще ми липсват прегръдките му и ястията, които ни готвеше. Ще ми липса общото ни минало. И приятелството.
Дарън.
Образът му се врязва в съзнанието ми, експлодира и засипва сърцето ми с безброй разтрошени на ситни късчета чувства. Едва не залитам. Връзката с него не обещава пълно спокойствие, дори е твърде рискована, но той ми вдъхва сигурност. Не съм напълно уверена, но съм твърдо убедена. И е вярно, макар да звучи капризно. Не мога да се омъжа за един мъж, ако съм влюбена в друг.
Най-странното е, че го изгубих.
В най-буквалния смисъл на думата.