Выбрать главу

Бях се фукала, че търгувам със самотата, но истината е, че и хабер си нямам какво представлява истинската самота.

Призлява ми.

Ставам и отивам в кухнята — опит поне физически да се отдалеча от грозния списък.

Наливам си минерална вода „Евиан“ и притискам студената чаша към челото си. За миг облекчава болката, но си давам ясна сметка, че това е все едно стюардесата да попита: „Пилешко или телешко?“, миг преди самолетът да се разбие.

Хващам химикалката. Бившите ми любовници. Твърдо съм убедена, че мнозинството от тях са били съвсем наясно с отношенията ни. И дума не е ставало за романтика и рози. Това бяха преди всичко мъже, които имаха съпруги и приятелки. Които искаха едно бързо изчукване без излишни въпроси, а аз им го предоставях. Но нима съпругите и приятелките наистина не влизаха в сметката? Надали. Сега се питам колко ли пъти нечие сърце се е свивало, когато някоя от тези жени е откривала телефонния ми номер, надраскан на непотребно късче хартия. Ами ако някои от тези мъже — особено неженените — са оставали изненадани от факта, че впоследствие така и не съм им се обадила, както и малко наранени, може би дори с разклатена вяра в себе си? Възможно ли е Иси да е права и мъжете също да имат чувства? Ето например Дарън. Или пък Джош. Разбира се, че е възможно да имат чувства.

Стройният ми списък е прераснал в хаотично изглеждаща схема на мислите ми, изпъстрена със стрелкички и подобни на диаграмите на Вен застъпващи се кръгчета между отделните действия. Като гледам колко мастило похабих тази сутрин, никак не се изненадвам, че Дарън си тръгна и ме изостави. Аз не го заслужавам.

Съжалявам. И то не просто защото пресата не ми дава мира, предаването ме злепостави и сега цялата страна, и по-специално Дарън, ме мрази. Съжалявам, защото нищо не съм разбрала.

Аз не заслужавам Дарън, но той заслужава обяснение. Трябва да го намеря.

Телефонът звънва и аз се хвърлям върху него.

— АзсъмИси — на един дъх избрътвя тя, бързайки да изясни, че се обажда именно тя, а не Дарън. Знае, че той е единственият човек, с когото искам да разговарям. — Чудех се дали да ти се обадя.