— Грешиш.
— Колко плесници трябва да изям, Кас? Кога ще си доволна? Най-напред ме обявяваш за „твърде сериозен и непретенциозен“. После правим любов до безпаметност. След което изчезваш. Не желаеш да разговаряш с мен, заплашваш да извикаш полиция. Сетне се завръщаш, едва не ми пръсваш сърцето от секс и този път се сгодяваме, само дето изведнъж се оказва, че всичко било единствено за гъдел и назидание на публиката.
Представено така, звучи гадно.
— Държиш се като малоумна. Как да съм сигурен, че изявленията ти не са просто поредната публична изява? Как да ти имам доверие?
— Просто го носиш в себе си, Дарън. Някои хора го притежават и ти си един от тях.
Съсредоточавам се върху леката трапчинка на брадичката му и точния цвят на очите му. Запечатвам в съзнанието си движението на ръцете му и формата на китките му. Попивам всичко, тъй като съществува съвсем реална опасност да не го видя никога повече. Ако си тръгне, ще потъна в перманентен мрак. Хвърлям един поглед към групата деца, които едва не припадат от смях и подигравки.
— Не може ли да дискутираме въпроса на някое по-усамотено място?
— Какъв смисъл има, Кас? Нашата връзка е публично достояние. Пош и Бекъм имат повече тайни.
Имам чувството, че съм подложена на изпит, но не зная точно какъв. Безспорно съм неподготвена. Внимателно навлизам в темата, стараейки се да бъда максимално честна. Зад гърба ми е изложен макет на земетресение. На всеки петнайсет секунди целият свят се разтърсва и земята се пропуква. Питам се дали Дарън също смята, че това е някаква ирония на съдбата.
— Бях много изплашена, Дарън. Буквално се гипсирах от цялата тази любов, която изпитвах към теб. Нали се занимаваш с екология и умееш да откриваш връзките между нещата? Хайде, Дарън, помисли малко. Замисли се над изходната ми позиция. Винаги съм смятала, че от любовта не може да произлезе нищо хубаво. Баща ми не обичаше достатъчно нито майка ми, нито мен, за да остане с нас. Заряза я, заряза ни напълно съсипани. Майка ми се стараеше, както можеше, но когато той си тръгна, не само парите не достигаха. Тя се научи да сдържа чувствата си, във всеки случай поне не ги показваше. Беше безкрайно резервирана и мнителна. Аз не съм учена да обичам. Учена съм да се пазя.
— Да се пазиш, Кас, не да причиняваш болка на хората!
Не обръщам внимание на забележката и продължавам:
— Зная, че това не ме оправдава, просто ти обяснявам. В гимназията вече бях убедена, че сексът и любовта са напълно несъвместими. Безкрайната поредица от любовници сякаш само доказваше тази теория. Всеки следващ мъж бе готов да ме предаде или да ме използва, за да предаде някой друг. Не исках да бъда жертва. Не си позволявах да обичам. Дори не мисля, че бях способна на подобно нещо.
Стомахът ми е натежал, сякаш съм се нагълтала с олово, но поне приковах вниманието на Дарън — както и на цялата банда хлапета. Накъде бие този разговор? Как да му кажа, че да го обичам, ми се струваше най-страшното нещо на света, но същевременно и най-хубавото? Че съм сгрешила в преценката си за много неща? Изведнъж разбирам, че да притежавам фигурата на Барби, би означавало да имам четирийсет и пет сантиметрова талия, еднометрови крака и глава с размерите на плажна топка, че спагетите не са най-апетитният кулинарен деликатес, че Боби Озмънд не е секси.
Че любовта може да направи човека щастлив.
Усещам, че деколтето на тениската ми е мокро. Докосвам лицето си и установявам, че плача. Огромните кръгли сълзи се търкалят по страните ми с такава скорост, че цялата съм подгизнала.
— Съжалявам, че изгубих толкова време, но накрая узнах, че съм способна да обичам. Не съм те натопила. Зная какво ти е причинило предаването. Едва сега осъзнавам какво представлява в действителност и колко си бил прав. Трябва да ми повярваш, Дарън. — Питам се има ли смисъл да му казвам, че съм подала оставка от телевизията. Съмнявам се. Сигурно е чел вестниците и си мисли, че съм уволнена. Лицето ми пламти. Сърцето ми ще се пръсне, сгърчено в агония. Опитвам се да отгатна мислите му. Зная, че се мъчи да разбере, но дали ще успее? Дори да разбере, дали му пука достатъчно? Подпира се на една стъклена витрина, фактът, че изпитва подобна потребност, надали работи в моя полза.