— Виж какво, Джаки, футболът не е въпрос на живот и смърт — футболът е нещо далеч по-важно. А телевизията? Тя е по-важна и от футбола.
Със смях затваря вратата след себе си. Но аз не се шегувам.
3.
Живея в просторна псевдомансарда в моден квартал в източната част на Лондон. Казвам „псевдо“, тъй като не се намира на тавана, а на втория етаж. Затова пък имам тухлена зидария и истински железни колони, които подпират покрива да не падне. Моето жилище е антитеза както на изоставения дом в Ешър, така и на схлупената къщурка с размери два на два на майка ми в Кокфостърс. То е модерно, светло и празно. Не допускам в дома ми да се внасят вещи, които не са едновременно полезни и красиви — с изключение на мъжете, но човек не бива да бъде чак толкова придирчив. Любимите ми притежания са канапе марка „Би & Би Италия“ и телевизор „Банг & Олуфсен“, голям колкото прожекционния екран в квартално кино. Аз обожавам, а Иси мрази апартамента ми по една и съща причина — обстановката е стерилна и безлична. Иси неуморно се опитва да внесе в дома ми малко уют, поради което за всяка Коледа ми подарява всевъзможни постелки за баня и похлупаци за котлони на цветенца. В замяна на това аз й купувам авангардни алуминиеви кутии за спагети, които тя не умее да отваря.
Джош и Иси имат ключ от жилището ми, а аз — от техните. Тъй като сме лондончани, не си ходим на гости без предупреждение. От време на време се събираме на вечеря — понякога е толкова приятно у дома да те посрещне аромат на топли ястия и подрънкване на чаши, означаващо, че някой тъкмо ти забърква джин-фис. Днес се радвам, че ги поканих на вечеря. Нуждая се от присъствието им. С отварянето на вратата ме лъхват апетитни миризми на вкусни ястия.
— Забави се — провиква се Джош от кухнята. На него дължим апетитните миризми на вкусните ястия. Захвърлям чантите и лаптопа и се насочвам към кухнята.
— Какво има за ядене? — питам и отхлупвам тенджерите, за да вкуся райската амброзия във всяка една от тях.
— Марш! — сопва се Джош и игриво ме перва през ръцете, мъчейки се отново да намести похлупаците. — Ще трябва да почакаш. — Но не може да се стърпи да не се изфука: — Peperoni con acciughe е capperi.
— Чушки на скара с аншоа и италианска подправка — превежда Иси и ми връчва чаша австралийско шардоне с пояснението: — Маунтадам, Идън Вали, 1996-а.
Знае, че държа на тези неща.
— И maiale arrosto con aceto balsamico — прекъсва я Джош.
Безпомощно се обръщам към Иси.
— Свинско печено със сладък гроздов оцет.
— Фантастично. — Джош е много претенциозен в това отношение и държи да използва италианските названия на ястията, които приготвя; кой знае защо, това изобщо не ме дразни.
— Имам ли време да взема един душ, за да отмия спомена за противния ден?
— Да, но ако побързаш.
Случва се на вечеря да се надпреварваме да бъбрим, друг път гледаме телевизия и се забавляваме, като замеряме екрана със злобни забележки и дори книги, но тази вечер в трапезарията цари несмущавано от нищо безмълвие. Поне аз така си мислех, докато Иси ме попита:
— Какво става, Кас? Нещо си се умълчала.
Предоставила ми е пълна власт над дистанционното управление. По принцип обичам да сменям каналите, но тази вечер телевизорът не успява да привлече вниманието ми.
Осъзнавам, че съм й благодарна, задето ме пита, и неусетно се преобразявам в малко момиченце, което се надява сурогатните мама и татко да разрешат проблемите му. Иси и Джош са единствените хора в целия свят, пред които си позволявам да покажа, че съм уязвима и разстроена.
— Неприятности в службата — проточвам.
— Естествено. На кой би му хрумнало, че имаш неприятности с някой мъж — подмята Джош.
Аз нямам неприятности с мъже — предимството на това, човек да ги разглежда като сексуални обекти, а не като духовни съмишленици.
— Дванайсет поредни седмици рейтингът е много нисък. Положението е доста сериозно. Бейл вече подхвърля приказки за съкращения. Проблемът е, че нямаме водещо шоу. Нямаме дори хубава сапунена опера.
— А „Тедингтън Кресънт“? — Иси познава програмната ни схема не по-зле от мен самата.
— Съдбите и любовните връзки на гражданите на Милтън Кейнс10 не могат да се мерят с „Приятели“. Нямаме телевизионно състезание, нито популярен водещ токшоу. Ниският рейтинг, тоест малкото зрители — пояснявам, макар да не е необходимо, тъй като и двамата са добре запознати с медийния жаргон, — се отразява неблагоприятно на евентуалната реклама. Без приходи от реклама не можем да инвестираме в качествени програми. И порочният кръг се затваря. — Замълчавам. Без да ме прекъсват, търпеливо изчакват да намеря точните думи. — Най-лошото е, че Бейл прехвърли топката на мен. — Вдигам поглед да проверя дали споделят раздразнението ми. И двамата майсторски съумяват да си придадат вид на потресени. Доволна от резултата, продължавам: — Въпреки безобразно високата си заплата той побърза да се отърве от отговорността и сега аз трябва да измислям спасителна идея. Той е…