— Мръсен, подъл, гнусен, отблъскващ и жалък — шегува се Джош.
— Водопад от ласкави епитети — ухилва се Иси, опитвайки се да ме поразведри.
— Той е лайно. — Нямам намерение да се оставя да ме измъкнат от отчаянието. — Страх ме е.
Те мълчат. Знаят, че държа на работата си най-много от всичко. Джош се настанява до мен и обвива раменете ми с ръка.
— Мамка му, умирам от страх — споделям с несвойствена откровеност.
— Не виждам от какво. Ще ти хрумне идея — утешава ме той. Има абсолютно доверие в мен и този факт винаги ме е изпълвал с искрено задоволство, но в настоящия момент не откривам достатъчно основания за подобно отношение и скептично свивам рамене. Главата ме боли. Образите се размазват пред очите ми.
— Може би. — Зная, че това си е мой проблем и те няма как да ми помогнат, затова сменям темата: — Имаше ли поща?
— На камината е.
Получила съм две сметки — общинска такса и вода, фантастично, няма що. Три брошури, рекламиращи доставка на пица по домовете. И поредния тлъст бял плик.
— За Бога, пак сватба — въздъхвам. — Кое време стана, дойде септември. Тия хора нямат ли усет за приличие? Не стига че ме тормозят цяло лято, ами сега и през есента.
Почти не се шегувам, но вълнението на Иси искрено ме развеселява.
— Кой се жени? — пита.
— Джейн Фишър и Маркъс Филипс — чета поканата. — Познаваме ли го?
— Да — потвърждава Джош. — Беше шафер на сватбата на Лесли и Джеймс миналата седмица. Русият с червената жилетка. Джейн я нямаше — имала ангажимент, планиран от по-рано, вероятно друга сватба.
С Иси окаменяваме. Единодушни сме:
— Мръсник.
Подавам на Иси поканата, за да се увери лично в измяната. Иси прокарва пръсти по бялата картичка, сякаш гали името, отпечатано релефно. Днес май и на двете не ни върви.
— Ясно защо не е искал да ти даде истинския си телефонен номер.
— Някоя от вас ще се ожени ли за мен? — пита Джош, тъй като разбира, че Иси е огорчена, макар да не знае точната причина.
— Не — отсичам.
— Да — приема Иси, — но само заради роклята.
Прихваме да се смеем. Разменяме шеговитите реплики за n-ти път. Като се дипломирахме, Джош даде обещание да се ожени за онази от нас, която на двайсет и пет все още не се е омъжила. Двайсет и петата ни годишнина мина и замина. Тъй като никой от трима ни не бе успял да създаде постоянна връзка, за оправдание се принудихме да признаем, че на този етап от живота не си допадаме достатъчно, за да се оженим. Решихме да отложим изпълнението на обещанието за трийсетата си годишнина с презумпцията, че тогава вече ще сме крайно отчаяни и няма да придиряме толкова. Партитата по случай трийсетия рожден ден също отминаха, но Джош излезе с номера, че не можел да избере за коя от двете ни да се ожени, а тъй като двубрачието се наказва от закона, решихме да отложим вземането на окончателно решение за 2005 година. Джош обаче редовно ни прави предложения, за да ни подобрява настроението. Старае се да съвпаднат с месечния ни цикъл, който с течение на времето, макар и с голяма неохота, е опознал в най-големи подробности.
— Представяш ли си, Маркъс е спал с мен броени дни преди да ни изпрати покана за сватбата си!
— Представям си — отвръщам.
Тя свъсва вежди и промърморва:
— Естествено, ти винаги очакваш от хората само най-лошото. — Обръща се към Джош: — А ти можеш ли да си го представиш?
Много ме ядосва с този си навик — смята, че има мъжка и женска гледна точка. Често пренебрегва моето мнение и се обръща за съвет към Джош, „защото е мъж и знае как мислят мъжете“. Джош неизменно застава на моя страна.
— Банална практика. Желанието да си полудуваш за последно и прочие — обяснява той и макар да зная, че думите му нараняват Иси, злорадо тържествувам. — Аз дори предприемам целенасочени усилия, като чуя, че някое бивше гадже се жени, именно за да се възползвам от желанието й да се налудува за последно — допълва.
— Нима? — потресено възкликва Иси.
— Нима? — повтарям и Джош за пореден път се издига в очите ми.
Опитва се да придаде на лицето си изражение, с което да угоди и на двете ни — сложна смесица от разкаяние и гордост. Скоро се отказва и просто ми се ухилва.
— Разкажи, разкажи — моля го.
Джош е страхотен приятел, обичам го по много причини, сред които и понеже е безскрупулен и спокойно можем да обменяме стратегически опит.