Включвам нощната лампа и пипнешком издирвам електронния си бележник под леглото. За миг се разколебавам. Проблемът при повторната среща е, че неизменно поражда излишни усложнения. Или мъжът решава, че наистина ми пука, или си въобразява, че на самия него му пука, или жена му узнава и решава, че и на двама ни ни пука. Но няма как. Изключено е да се надигна от леглото, да се облека и да се замъкна в любимия си клуб, за да хвана нещо ново. Екранът премигва насреща ми. Стивън Арнолд? Не, той май се ожени. Моментът е крайно неподходящ. Кийт Бевън? Не, той е откачалка, има склонност да се обесва на врата на хората. Фил Браянт? Дали не емигрира? Джордж Кромптън или брат му Джак? О, не, посред нощ хич не ми се разискват сложни семейни взаимоотношения — „Защо избра мен, а не брат ми? Моят по-голям ли е от неговия?“ и т.н. Заболява ме главата само като си помисля. Майлс Дод? Майлс е подходящ избор — не е прилепчив, не се вживява особено нито в отношенията си с мен, нито с когото и да било друг. Винаги ме изчаква да свърша. Да, Майлс е идеален за целта. За съжаление телефонът му дава заето. Джо Доруърд. Този пък кой беше? А, да, от онова, популярното състезание на Канал 4. Запознахме се на един семинар преди няколко месеца. Отначало не ми се стори много секси — вярно, добре изглеждаше, но нямаше вид на достатъчно интелигентен, за да ми направи впечатление. Не можеше да каже две думи на кръст, което рядко действа възбуждащо. Както и да е, на третата-четвъртата чаша шампанско вече не придирях толкова. Получи се доста добре. Както казва Джош, в леглото не са нужни Бог знае какви ораторски умения. Набирам номера. Той се обажда.
— Здрасти, Джо — измърквам.
Събуждам се, Джо вече е станал. Трополи в кухнята, подсвирква си и приготвя закуска. Донася ми кафе и ми съобщава, че е ходил до „Севън Илевън“ за кроасани, ей сега ще бъдат готови. Обяснявам му, че не закусвам, и с усилие се изправям.
— Вода?
Втурва се в банята и ми носи пълна чаша. Чувствам се напълно обезводнена, поради което пренебрегвам факта, че съм най-малко петият човек, който пие от тази чаша. Джо отново се напъхва до мен в леглото и игриво захапва рамото ми. В хладните лъчи на утрото си давам сметка, че първото впечатление никога не лъже. Тъп е. Безспорно е извънредно красив, може би дори някак очевидно секси. Но как съм могла да не отчета предания блясък в очите му? И този гръмогласен смях, който избликва при всяка моя дума, включително несмешни неща като името му, както и това дразнещо кимане с глава в знак на съгласие с абсолютно всичко, което казвам. Повдига ми се. Но все още ухае хубаво, а и обективно погледнато, става за чукане. Със сигурност се е прехласнал до забрава. Питам се как да го отблъсна. Може би, ако му покажа целулита или космите по краката си, ще напусне апартамента, но надали. Или ако много настоявам да гледам шоуто на Опра, или се опитам да почистя зъбите си с палеца на крака си. Не ми хрумва идея за достатъчно антисоциално поведение, с което да го обезсърча. Явно единственият начин да го накарам да изгуби интерес е да се престоря на влюбена в него. Съмнявам се, че ще събера сили за подобно представление. Грамадните му крака, които снощи ми се струваха еротични, днес изглеждат просто несъразмерни.