— Точно така. — Бейл се хили похотливо. — Мръсницата му с мръсница.
— Запитай се защо, Бейл. Защо й е да разкрива подобна тайна пред целия свят? Може би действително стресът е спомогнал, но тя сама е станала причина за това. За кой дявол го е направила? Може би е изпитвала необходимост да се изповяда. Или е искала да се отърве от захаросания си дом в предградията. Или пък просто не е искала да напусне този свят, без да си получи петнайсетте минути слава, по думите на Анди Уорхол.
— Или е искала да му натрие носа — допълва Бейл. — Или да го нарани. Или да измоли прошка пред толкова много хора, че той да не е в състояние да й откаже.
— Именно. Никой не знае. Има хиляди причини, които мотивират човешкото поведение. Спомни си онази сватба по радиото преди няколко години. Хората са готови да изприпкат пред олтара с първия срещнат, само и само да си извоюват петнайсетте минути, за които говори Уорхол. Макар че в случая с двойката от Бирмингам минутите не бяха петнайсет, а седем и половина месеца, сто осемдесет и пет минути телевизионно време, двеста и седем минути радио ефир и сто и петдесет сантиметра вестникарски колони.
Бейл почуква с писалката по бюрото си. Идеята го заинтригува. Пристъпвам към заключителната част:
— Постоянно се излъчват безброй документални филми за сватби: подготовката за предложението, самата сватба, първата година; чувам дори, че Канал 4 щели да правят филм за консумацията на брака. — Съчинявам си, но искам Бейл да ми отпусне сносен бюджет. По принцип минавам за неморална, но стане ли въпрос за бизнес, забравям всякакви задръжки. — Предлагам ти малка вариация на изпитана формула. Действията на партньора се разобличават на живо, в присъствието на всички участници. Публиката в студиото е ключов елемент. Тя има страхотно въздействие. Там е работата, че човек никога не се разделя с бившите си гаджета окончателно. Имат значение дори хора, за които не си се сещал от десет години и въобще не си ги виждал, откак сте се разделили. Винаги остава да те гложди любопитството какво се е случило с онзи, който си е тръгнал, или с онзи, когото ти си зарязал.
Бизнесмен на място, Бейл съзира потенциала на тази хрумка.
— И ти смяташ, че ще стане. — Съобщава го по-скоро като факт, не като въпрос.
— Да — отвръщам въодушевено. — Признавам, че изцяло зависи от лековерието, глупостта и суетата на британското население. — Поемам дълбоко дъх. — Следователно няма как да се провали.
— Ами ако наистина предизвика такъв фурор, какъвто предвиждаш, с какво ще привличаме по-нататъшните участници?
— Ще заснемем достатъчно издания, преди да излъчим първото предаване. Ще съставим безупречни регистрационни формуляри, които не позволяват на гостите да се оттеглят от участие, след като веднъж са дали съгласието си. Виж какво, Бейл, подробностите са лесна работа. Остави това на мен. — В отчаянието си лекичко го потупвам по ръкава.
Шефът кима:
— Добре, Кас. Върви във финансовия отдел да съставите бюджет.
Иде ми да рипна във въздуха и победоносно да размахам юмруци. Той го долавя.
— Само гледай да не се самозабравяш. Не съм милионер.
Поредната безскрупулна лъжа. Но на мен не ми пука. Вече имам предаване, при това добро!
4.
— Джош, здрасти, аз съм. Познай какво стана! Бейл се нави! За предаването за бившето гадже.
— А от мен се очаква да се зарадвам на новината.
— О, Джош, престани! — Мразя да се заяждаме. — Пак съм отгоре.
— Където най обичаш да бъдеш — неволно прихва той.
— Буквално и преносно — допълвам нахално.
— Флиртуваш ли с мен, Кас? — пита, но не сериозно.
— Бих флиртувала с всеки друг на твое място — уверявам го.
— Страхотна утеха, няма що.
— Ще го кръстим „Секс със екс“. Какво ще кажеш?
— Не искам и да си помислям.
Въздъхвам, разочарована от факта, че не споделя въодушевлението ми.
— Виж, трябва да затварям, предстои ни адски много работа. Просто исках да споделя добрата новина. В крайна сметка, може да се каже, че ти ми даде тази идея.
— Въобще не ми говори. Хайде чао.
Затварям телефона и полагам неимоверни усилия да пропъдя хладния отзив на Джош от съзнанието си. Съсредоточавам се върху факта, че щедростта на Бейл е надминала и най-смелите ми надежди. Предложи да ми плати премия в размер, пропорционален на рейтинга. Ще направя голям удар. Като научи за успеха ми, Фай, както си му е редът, подви опашка, но аз реших да бъда добра и щедра. Не й се доверявам напълно, но все пак е мой сътрудник и активното й участие в този проект ми е необходимо — имаме толкова много робота.