Започваме с рекламното каре.
Предстои ви да се ожените? Имате ли сто процента доверие на своя избраник? Съществува ли в миналото му някое бивше гадже, което все още има власт над вашето бъдеще? Опишете подробностите при гарантирана конфиденциалност на адрес: П.К.…
Такъв прост призив за действие.
— Ще проработи ли? — пита ме Фай.
— Ако познавам поне отчасти човешката природа — да. Къде ще го поместим?
— Най-напред в долнопробните списания за неудачници, „Гас & Гос“. — Хвърлям й няколко. Тъй като я уважавам, допускам, че никога не ги е виждала. Тя започва да ги разгръща.
— Господи, непоносими са. Тези хора нямат ли поне капчица себеуважение?
Без да вдигам поглед от таблиците с бюджета, отсичам:
— Не.
Тя преглежда съдържанието и чете на глас:
— „За три години преспах със сто мъже“, „Направихме тройка с най-добрия ми приятел и приятелката му“, „Еротичното бельо се намира до ароматизираните капки за гърди — да работиш в секс магазин“, „Сексперти — жени, наистина добри в леглото“.
— Идеално! — прекъсвам я. — Авторите умират да разголят телата и душите си за някакви си жалки пет лири и два-три реда в рубриката с писма от читатели. Тези хора търсят публика. Те са истинска златна мина. И все пак, Фай, идеята на заниманието далеч не е да съберем всички откачалки на света. Ще трябва да измислим някоя изключително хитроумна тактика да привлечем по-нормални хора.
Фай изпъшква.
— Ще ни бъде сто пъти по-лесно да привлечем отрепките. Те нямат чувство за срам и освен това разполагат с по-малко възможности за изява.
Стрелвам я с леден поглед. Лесно (освен по отношение на секса) не е понятие, което фигурира в речника ми. Зная, че успехът на предаването ще зависи от това — дали ще мога да накарам средностатистическия зрител да се почувства неловко. По телевизията се излъчват стотици хиляди документални филми за какви ли не изроди и главорези — удобно настанен в любимото си кресло на цветенца, той не се вживява особено. Смята се, че едно токшоу предлага безценна форма на искейпизъм в най-чист вид. Тези предавания вършат услуга на обществото — хората ги гледат и се благодарят на Бога, че собственият им живот е по-добър от онзи, за който се разказва от екрана. Аз обаче искам „Секс със екс“ да бъде по-различно предаване. Искам хора с установена връзка да изтръпват в присъствието на партньора си. Искам в паузата за реклами разговорът помежду им да натежи. Искам леко да се отчуждят един от друг и в съзнанието им да покълнат съмнения. Това предаване ще описва техния живот, независимо от класата, възрастта, расата и религията.
— Тогава кого целиш да привлечеш?
— Обикновения гражданин. Хората, на които имаме доверие. Полицаите, медицинските сестри, библиотекарите, учителите, служителите на „Карфоун Уерхаус“12.
Фай невярващо ме гледа изпод вежди.
Най-сетне постигаме съгласие да поместим обявата на уебстраницата на TV6 и в служебния електронен бюлетин, да изпратим сътрудници по всякакви спортни и други клубове да набират участници на място, както и да пуснем реклама и телефон за обаждания след предаването „Не правете това сами“. Ще пасне идеално в началото на вечерния блок.
Скоро всички резерви на Фай относно интереса към обявата са ликвидирани. Броени дни след поместването й сме затрупани с писма — пристигат стотици. Изглежда, светът е пълен с хора, които са на път да се врекат във вечна вярност, докато смъртта ги раздели, като в същото време се измъчват от терзания дали не ги грози далеч по-банална раздяла. Точно както и очаквах. Не съм виждала по-потискащи писания:
Приятелката ми Криси е най-сладката, най-милата и най-любвеобилната жена, която познавам. Гордея се, че прие да стане моя съпруга. Предстои да се венчаем след четири седмици. Организираме пищно тържество, без да пестим средства. В крайна сметка, човек се жени веднъж. Искаме да създадем многолюдно семейство и някой ден да се преместим да живеем край морето. Обичам я и тя ме обича. Повтаря го постоянно.
Смятате ли, че е възможно да ми изневери?
Питам само защото най-добрият ми приятел твърди, че я е видял в една кръчма в компанията на бивше гадже. Сигурен съм, че срещата е била най-невинна, но като я попитах, отвърна, че приятелят ми сигурно се е припознал…
Женя се след седем седмици. Обичам годеника си до полуда и съм сигурна, или поне почти сигурна, че и той ме обича. Но не сто процента. Преди мен е имал друго гадже, с което са следвали заедно. Тя го е зарязала заради някакъв американски гребец. Снощи на един купон най-добрата ми приятелка страшно се напи и ми наговори разни гадости. Каза, че приятелят ми е тръгнал с мен само защото е бил адски разстроен и че въобще не е лъжица за моята уста. Та започнах да се питам — ако е имал избор, щял ли е да се спре на мен?