Разбирате ли, намерих писмата му. Защо й е притрябвало да ги пази?
Когато човек се жени, загърбва миналото. Длъжен е. Аз съм готова да го направя. Но дали и той е готов? Винаги си е падал сваляч. Нищо драстично, просто обича да флиртува. Не може да се въздържи. Но не го върши с лоша умисъл. Аз нямам нищо против. Чак толкова. Само дето мама казва, че мъже като него никога не се променят. Не че се чувствам застрашена от конкретно бивше гадже. Честно казано, имал е десетки…
Сред авторите се срещат и психари, които твърдят, че предпочитат смъртта на любимия пред забежката му. Вярвам им и препращам писмата им в полицията.
Ангажираме цял екип да отсява кандидатите, но не можем да устоим и от време на време проявяваме нездраво любопитство. Въпреки индивидуалния си отпечатък всички тези писма притежават една обща черта. Издават пламенната готовност на отчаяния партньор да утвърди върховното си право над чувствата на другия.
— Дали не са някакви уроди?
— Какво те кара да смяташ така, Фай?
— Ами при положение че са толкова отчаяни и толкова неуверени в себе си…
Хвърлям й снимка на една от авторките. Въпросната жена е на трийсет и две години, стройна, руса, елегантно облечена. Към писмото си прилага автобиография, от която личи, че е завършила Кеймбридж с отличие и впоследствие е защитила докторат в Харвард. Фай е поразена. За да я довърша, й подавам снимката на гаджето. Спретнат и посредствен. Тя ме гледа озадачено:
— Изглежда толкова обикновен.
— На теб — да. Но за нея е бог.
— Не разбирам — уморено клати глава.
— Нито пък аз, душко. Може би е от живеенето в Лондон. — Не ми се вярва, но в случая върши работа. — Както и да е, искам тази жена да участва.
Гигантската камара писма явно притежават особена магнетична сила, тъй като целият ми екип се е скупчил наоколо. Възползвам се от присъствието им да ги разпитам как върви работата:
— Какво става? Джаки, срещна ли се с юристите?
— Да. Трябва да бъдем изключително внимателни, но условията не са невъзможни. За онези, които знаят, че ги снимат, и участват в замисъла, няма проблем — можем да показваме какъвто си пожелаем материал, стига предварително да сме осведомили клиента, че камерата работи. Информирането може да се осъществи съвсем лесно — достатъчно е да се сложи надпис, че камерите записват, а за да се подсигурим отвсякъде, гостите трябва да подпишат ей това — размахва папка, дебела колкото телефонния указател. — Повечето участници ще се отегчат от ситния шрифт и на бърза ръка ще подпишат. С разрешение от местните органи могат да се използват и записи от камери за наблюдение. Сега проучвам как се вади разрешително. Камерите са навсякъде: магазини, гаражи, улични лампи в сбутани алеи… — Допада ми фактът, че е използвала въображението си. — … библиотеки, обществени паркинги, фоайета на хотели.
— Недоумявам как тези обществени институции ще дадат съгласието си — вмята Фай.
— Както казах, още проучвам как стои въпросът с разрешителното, но стига да се представят необходимите правни документи, никой не се свени особено да участва в подобно разобличително начинание. Ресторантите и хотелите го разглеждат като безплатна реклама. С лековерния измамник обаче работата е много по-сложна. Използването на филмов материал с участник, който не знае, че действията му се заснемат, е незаконно, освен в случаите, когато заснетият извършва криминално деяние и материалът има за цел да подпомогне правосъдието.
— Уф! — въздъхвам. Това не е добре. Замисълът на цялото предаване се гради върху това — въпросните хубостници да бъдат сгащени на местопрестъплението, така да се каже.
Джаки продължава:
— Единственото разрешение на проблема е самоличността на човека да се маскира и историята да се представи чрез намеци и недомлъвки. Примерно, показваме кадри на наивника и настоящия годеник/годеница, за което имаме разрешение от въпросния партньор. После показваме кадри със „съблазнителя“, а когато заснемаме самото прелъстяване, разчитаме изцяло на артистичното използване на черните ленти, с помощта на които прикриваме самоличността на участниците или части от тялото. От материала става ясно дали наивникът е изневерил, но нищо не се казва направо.
Замислям се. Тъй като първата прожекция ще се състои на живо пред публика, в присъствието на всички заинтересовани страни, прегрешилият ще бъде лишен от възможността да отрече падението си. Дори да се опита, със сигурност ще се разрази скандал, което ще рече — страхотна сензация и добра телевизия. Няма как да се проваля.