— Къде е Иси?
— На йога. Каза, че може да дойде по-късно. Тъй че междувременно ще трябва да се задоволиш с моите отегчителни истории за съда.
— Давай — ухилвам се, тъй като Джош е най-малкото отегчителен. Всъщност притежава талант на разказвач. Занимава се с наказателно право и винаги е зареден с безброй весели случки от ежедневното си вземане-даване с утайката на обществото. Обсъждаме работата и апартамента му (иска съвет какви плочки за баня да си купи и аз склонявам следващата събота да излезем заедно на пазар), после ми разказва за най-новото си завоевание, но не е особено очарован, макар да изтъква, че дамата имала невероятни крака. Разговорът върви леко и приятно. Слушам внимателно и макар да умирам от нетърпение да говоря за „Секс със екс“, се въздържам. Джош ме познава достатъчно добре; тъй като знае, че полагам неистови усилия да не повдигам темата, най-сетне ми преотстъпва подиума.
— А ти какво правиш? Как върви „Секс със екс“?
Откога чакам този момент! Зная, че с Джош свободно мога да обсъждам абсолютно всички подробности около предаването, без да премълчавам нищо, както съм принудена да правя в разговор с всеки друг. В студиото на всяка цена трябва да изглеждам уверена и сигурна по всяко време. Не мога да изказвам съмнения или опасения дори по отношение на най-дребните неща, да речем, цветовото решение на декора. С Джош, от друга страна, мога преспокойно да се мятам от крайна увереност до ужасяващи съмнения и обратно в рамките на едно изречение, без това ни най-малко да накърни мнението му за мен. Въздъхвам.
— Не искам да бъде вулгарно предаване, но съм почти притисната. При липса на интересни хрумвания човек наема известни актьори (с баснословни хонорари!) и пръска пари за пищен студиен дизайн — по този начин отвлича вниманието на зрителя — започвам. — Моето шоу е с интересен замисъл, затова телевизията смята, че може да не инвестира и стотинка в самата продукция. Видях декора — достатъчно е някой да кихне или да се провикне по-силно, и веднага започва да се клати застрашително. Де да можех да накарам Бейл да се бръкне малко по-дълбоко в прословутите си джобове. Знам, че не са бездънни, но не са и плитки.
— Стиска ли се?
— Поне благоволи да отпусне пари за загрявка — нали знаеш, някой да забавлява публиката, докато тече рекламната пауза.
— Е, това е напредък.
— Да бе, самата щедрост. Предложи да хванем някой уличен артист от Ковънт Гардън и да му платим трийсет лири — парирам саркастично.
— Кой ще води предаването?
— Аз исках Зоуи Бол15, Ясмин Ле Бон16 или Найджъла Лоусън17, но Бейл ме инструктира да намеря някоя „нова прелест“, която тъкмо завършва театралното училище. Така ще мине само с няколко хиляди за цялата поредица.
Джош се смее.
— Типично за Бейл!
— Абсолютно. Въпреки всичко не губя надежда. След безкрайни интервюта най-сетне открихме идеалната водеща. Има забележителен бюст, къса, щръкнала като бодли коса и точна толкова бодлив нрав. Носи къси фланелки и провиснали панталони. Млада е. — Не уточнявам, че смятам това за предимство, тъй като е прекалено неопитна, та да се почувства като нещо специално.
— Уточнихте ли подробностите около сценария?
— Да. Пуснахме рекламни съобщения и в отговор бяхме затрупани с писма от параноици и ревнивци. След като подберем няколко кандидати, ги интервюираме на запис. После привикваме подозрителния екс и също го интервюираме. Желанието му да сътрудничи обикновено се мотивира от отмъщение или отчаяние (когато е бил изоставен) или любопитство и суета (когато той е зарязал другия). После следим всички участници (включително нищо неподозиращия наивник) в продължение на една седмица, като редуваме кадрите от подготовката за сватбата с кадри от евентуалната изневяра. Ключовият момент е, когато каним в предаването всички участници и им пускаме филма на живо. Нищо неподозиращият наивник си въобразява, че ще участва в нещо като „Стани богат“, и то до момента, в който се качи на сцената. Тоест авторът на писмото също ще научи истината на сцената и тогава или ще му прималее от облекчение, или ще установи, че най-лошите му страхове са основателни. — Млъквам. Джош е пребледнял и изпотен. Сигурно е прекалил с пиенето. — Мислиш ли, че ще проработи?
— Да, за съжаление ще стане страшен хит.
Доволна от чутото, ставам да донеса още две питиета. Иси се обажда на мобилния на Джош и се извинява, че няма да дойде, понеже след медитация нямала настроение за кръчма. Оставаме в заведението до биенето на звънеца за последните поръчки и страхотно се забавляваме.
16
Фотомодел, родена в Оксфорд в иранско-британско семейство, омъжена за вокалиста на „Дюран Дюран“ Симон Ле Бон. — Б.пр.
17
Известна британска журналистка, водеща вестникарски рубрики и телевизионни предавания за готварство, авторка на няколко готварски книги. — Б.пр.