— Да, но нищо в „Харви Никълс“ не й стана — шепнешком отвръща Фай.
— Добре де, не можахте ли да потърсите в някой по-обикновен магазин?
— Никой не се нави да отиде.
Въздъхвам и се примирявам с палатката. Питам се как ли ще изглеждат тези цветове на фона на общия декор на студиото.
Карън — „другата“ — обяснява, че Браян е колкото на Джени, толкова и неин.
— В крайна сметка аз първа ходех с него — заявява.
Да, но хората не са мебели или дрехи — „Аз първа го видях“ не е основателна причина да се предявяват претенции към някого. Напомням на Карън, че Браян сигурно обича Джени, инак защо ще й предлага да се омъжи за него. Карън уточнява, че Джени му е предложила и дори сама си е купила пръстен. Признава, че продължава да спи с Браян. Нахално вири гърди към камерата и обяснява:
— Той обича да има какво да пипне.
Излизам от стаята.
— Пълна депресия — коментира Фай.
— Кое имаш предвид?
— Тези две жени искат един и същи мъж, а след около седмица той ще е зарязал и двете. Не мислиш ли, че е ужасно?
— Мисля, че в това е смисълът на предаването. Да видим какво остана за днес — взимаш един оператор и отивате при Джени. Подробно я снимате как мери сватбената рокля, взимате интервю от майка й, непременно отразявате финансовите им проблеми и какви старания полагат, за да вдигнат възможно най-хубавата сватба, отделно искам самостоятелни кадри с Джени, най-добре в църква.
— Тоест, ти очакваш Браян да предпочете Карън?
— Не мисля, че изборът ще бъде съзнателен, просто ципът на панталоните му сам ще се смъкне, по навик. Освен това организаторите трябва да съставят концепция къде да се сложи камерата за голямото прелъстяване. Карън смята да го съблазни на бира и свински пръжки в местната кръчма.
— Колко шик — иронично подмята Фай.
— Тя не е шикозно момиче. А и той не е шикозен младеж. Трябва да са на местна почва — не бива да събуждаме у него подозрения. Бездруго бюджетът е доста оскъден. Добре, захващай се за работа.
Следващият кандидат се нарича Тим Барет. Смятам, че има блестящо бъдеще като престъпник. Не защото изглежда рядко зъл, неморален и непочтен човек, а защото на очна ставка никой не би го разпознал. Тим не е нито подчертано кльощав, нито отблъскващо дебел. Средно висок, със средно добро телосложение, средна хубост и среден интелект. Косата му е светло кестенява, очите му са кестеняво-сиво-зеленикави — не запомних точни какви. След задълбочен разпит откривам, че единственото нещо, което въобще го отличава, е фанатичната, натрапчива ревност, която изпитва към приятелката си — Линда. Описва съмненията, които го човъркат по отношение на три нейни бивши гаджета. Не мисля, че страховете му са основателни. Но личното ми мнение няма абсолютно никакво значение. Докато ми разказва случките, непрестанно се върти на стола и се накланя ту наляво, ту надясно. Ръцете му сякаш живеят свой собствен живот. Те ръкомахат оживено. Посягат към чашата с кафе, оставят я, взимат молив, химикал, пепелник, папка, бисквита. Всичко с изключение на бисквитата попада в устата му. След като в продължение на петнайсет минути ме отегчава с параноята и комплексите си, стигам до заключението, че това момиче заслужава глътка въздух. Ако успеем да ги разделим, това ще бъде обществено полезно дело. Веднага наемам частен детектив да проследи няколко от бившите й гаджета.
Следващата ми среща е с дребна брюнетка на име Клоуи. Тя заема изпълнителен пост в малка рекламна агенция в Бристъл. Клоуи повече се доближава до образа на идеалния гост, който копнея да представя в предаването. Несъмнено е привлекателна — къдрава коса до раменете, подкупваща усмивка и стройно, стегнато тяло, с което нескрито и с пълно основание се гордее. На двайсет и пет години, умна, симпатична.
И неуверена.
Предполагам, че като цяло успява да скрие несигурността си доста добре. Вероятно познатите и колегите й дори биха я окачествили като уверена. Но приятелите й злословят зад гърба й как вечно се обесва на врата на хората. Още на петата минута всеки, който е запознат поне малко с популярна психология (а аз съм я изчела цялата), разбира, че Клоуи обича прекалено силно. Тя вярва, че без гадже е половин човек. Мъжете, с които се среща, я възприемат като цялостна личност — до момента, в който й станат гаджета. Като почувстват колко е зависима от тях, мъжеството им увяхва и те я напускат. Докато я слушам обаче, оставам с впечатлението, че годеникът й — Род, е изключение от правилото. Той дори харесва потребността й от зависимост — кара го да се чувства ценен. Но закономерните, хронични провали в любовните взаимоотношения са подкопали доверието й в самото понятие за лоялност между хората. Вместо да се благодари, че е намерила човек като Род, и да кротува, Клоуи поставя пръст върху бутона за самоунищожение, като решава да го изпита.