Това е финалното доказателство — ако изобщо се нуждаем от доказателства, че мястото му не е тук. Кейти не би приела подобна покана, дори да бе отправена от Роби Уилямс. Стрелва го с убийствен поглед. Отдъхвам си — поне тя разбира каква е целта на проклетото предаване.
„Три, две, едно — ефир.“
Камерата бързо обхожда публиката. Това ми напомня на забърсване на прах. Явно и Фай има подобна асоциация, защото надрасква с маркер на дланта си „метла“. Камерите въздействат на гостите в студиото като афродизиак. Всички видимо се оживяват и едва ли не порастват с няколко сантиметра, а усмивките им се обтягат по-широко.
— Здравейте и добре дошли в най-първото издание на „Секс със екс“.
Асистент-режисьорът подканя публиката да ръкопляска — незабавно гръмват овации.
Кейти се усмихва на камерата, благодари им за вниманието.
— Миришеш като едно време.
— Мириша ли? На какво? — Личи, че е леко е раздразнен. Винаги е педантично спретнат, но тази вечер е положил специални старания.
— На моята младост — усмихва се тя.
Доближава се и отново вдъхва уханието, което се излъчва от тялото и дрехите му. Забелязва, че трепери. Забелязва, че и тя самата трепери. Той едва-едва се извръща и се втренчва в очите й, впивайки поглед отвъд зениците, право в ума и душата й. Отново е на шестнайсет. Значи той е на осемнайсет. Магически се пренася на прага народния си дом. Сезонът няма значение — не й е студено и се чувства в безопасност. Вече е късна нощ, защото, макар да спазват вечерния час за ученици и той да я изпраща до дома й преди двайсет и два и четирийсет и пет, се придържат към изискването само формално — тя е вкъщи, но не е вътре в дома си. Минава полунощ, но двамата продължават да седят на стълбите. Не могат да влязат вътре, защото майка й я чака, облечена в неизменната си найлонова нощница. Ще ги заразпитва хубав ли е бил филмът, ще свари кафе и ще седне да го пие с тях. Но на тях не им се говори с други хора. Никога.
Говореше. Трябва да мисли в минало време, тъй като не е на шестнайсет, а на двайсет и шест и не се намира на стълбите пред дома на майка си и баща си в Кройдън. Всъщност се сблъска с Деклан на излизане от булчинския салон „Пронъпша“.
— Каква голяма кутия — ухилен до уши, отбелязва той и си е все същият. Дори усмивката му не се е променила — стомахът й се свива и сякаш пропада в петите.
— Н-да. — Колебае се. Естествената реакция в този момент би била да поясни: „Булчинската ми рокля“, но Аби не реагира естествено. Вместо това възкликва: — Господи, откога не сме се виждали!
— Да. От десет години. — След кратко мълчание додава: — Четири месеца, две седмици и осем дни.
Стресната и очарована, Аби се изчервява и се озърта. Не знае какво или кого очаква да види. Слава Богу, не забелязва наоколо познати лица.
— Не ми се вярва да си ги броил.
— Браво на теб, как позна? Месеците и седмиците си ги измислих. — Прихват в един глас; винаги я е разсмивал с такава лекота! — Какво ще кажеш за едно питие? — подхвърля небрежно.
Защо не? Просто ще изпият по едно питие. И бездруго няма планове за вечерта, освен да си направи маска на лицето. Лорънс е зает, отиде на тренировка по ръгби.
Деклан знаел някакъв бар наблизо; повежда я натам. Прави й впечатление, че поема нещата в свои ръце, а и заведението е много приятно. Още щом прекрачват прага, главата й се завърта от миризмата на алкохол и цигари, от шумните разговори и тъмните костюми. Пари и безотговорност — най-могъщите афродизиаци. Барът е препълнен. Елегантно облечени младежи си проправят път към бара, към душите и към леглата си. Костюмите на всички са „Армани“, а чаршафите на леглата им — от висококачествен египетски памук. Аби обожава подобни заведения, претъпкани с покоряващо привлекателни и арогантни типове от медиите, чиито космически доходи могат да се мерят единствено с разточителния им стил на живот. Не помни откога не е посещавала подобно място. Навремето се запозна с Лорънс именно в такъв бар. Няколко месеца по-късно ходенето по подобни свърталища на греха започна да им се струва безпредметно. Далеч по-лесно им бе да съгрешават на дивана в апартамента му.
Музиката пулсира в съзнанието на Аби и Деклан и наелектризира телата им. Музиката има това свойство. Никой не танцува — това не е клуб, макар Аби да се изкушава да си заплюе едно местенце на дизайнерски издраскания под, само че е твърде стеснителна. Пък и къде да дене огромната кутия с булчинската рокля и двуметровия воал? И въобще какво си въобразява? Къде е помъкнала булчинска рокля в такова задимено заведение? Улавя се, че потропва с крак. Всъщност кракът й се тресе почти неудържимо. Иде й да се разтанцува. Изпитва потребност диво да се мята и да описва шеметни пируети. Изведнъж разбира смисъла на стриптийза. Музиката е еквивалент на секса. Тя тупти, разтърсва те, завладява те, изпълва те и най-сетне носи облекчение. Аби предпочита да се люби под звуците на музика, отколкото, когато е тихо. Музиката създава подходящото настроение. Каквото и да е то. Припряно и страстно или бавно и сластно. Аби клати глава. Какви мисли са я налегнали? За секс, ето какви. Защо ли се е размислила за секс тъкмо сега? Не е с годеника си, а с Деклан. Не е редно да мисли за секс.