— Да, трябваше. Разтревожихме се за теб. — Но Джош не може да ми се сърди дълго. — Ризотото се скапа. Дори накиснах тенджерата, но сиренето не иска и не иска да падне.
Разбирам, че ми се е разминало, и отвръщам през смях:
— Опитай със свръхконцентриран, хипервълшебен, ултраотмиващ препарат за съдове. Слушай, трябва да вървя. Ще ти звънна довечера.
— Само да не забравиш.
Забелязвам отражението си в екрана на монитора. Би трябвало да изглеждам като след тежка нощ. Успях да си открадна едва няколко часа сън. От осем седмици спя средно по шест часа на нощ, включително в събота и неделя. През цялото това време не съм ходила на клуб нито веднъж. Изхранвах се предимно със сандвичи от служебния бюфет и двойно еспресо от италианския деликатесен на ъгъла. Не помня кога за последен път съм виждала слънчева светлина или витамини, били те естествени или във вид на таблетки.
И въпреки това изглеждам великолепно.
Хм, струва ми се излишно да скромнича. Преливам от ентусиазъм, пъргавина и енергия и буквално сияя. Изглеждам като влюбена. Причината, тайната на красотата, магическият съвет се състои в това, че предаването беше успешно. Издирвам в чекмеджето си четка за зъби и някакви тоалетни принадлежности. Отварям шкафа с канцеларските консумативи. Поддържам в офиса си пълен набор от дрехи за всякакви поводи. Освен няколкото основни артикула от любимите си магазини и дизайнери — панталони от „Джигсо“, фланелки от „Гап“ и бели памучни бикини от „Маркс анд Спенсър“, имам на разположение няколко костюма с панталони „Никол Фари“ и ризи от „Пинк“ — ако се наложи да участвам в официална среща. Освен това дизайнерско бельо от „Ейджънт Провокейтър“ и разни други облекла, различаващи се единствено по размера и степента си на прозрачност, но инак неизменно, успокоително черни. Пазя ги за дни, в които ми върви. Нито едно от тези неща не е подходящо за днес. Но зад пластмасовите разделители за класьори се спотайва нещо друго. Най-сетне се спирам на панталони „Миу Миу“, вълнен пуловер деколте тип „лодка“ „Кристина Ортис“ и ботуши от „Бали“. Изравям от шкафа с папките чифт чисти бикини и минималистичен дантелен сутиен. Днес е денят на моя триумф и е важно да изглеждам по съответния начин. Отскачам до фитнеса за кратка тренировка и взимам душ в банята в залата. В девет без петнайсет отново съм на бюрото си.
Фай също е вече тук. Изглежда, след почерпката в „Бибендъм“ известно време ще съм на червено.
— Изглеждаш отвратително — отбелязвам и й подавам един „Ред Бул“.
— Благодаря. Ти пък си свежа като краставичка.
Любезно приемам комплимента. В крайна сметка, не е лъжа.
— Струваше ли си? — питам.
— О, прекарахме фантастично — ухилва се тя. — Поне аз. — Застива за миг, несъмнено мъчейки се да улови мимолетен спомен, но скоро се отказва.
— Е, това е най-важното.
— После ходихме в „Лепард Лаундж“. Въобще не съм се прибирала — дойдох направо в телевизията.
Смаяна съм от този трудов ентусиазъм. Опитвам се да не обръщам внимание на алкохолните изпарения в дъха й и започвам да й разказвам за оживлението, което цари в студиото цяла нощ заради телефонните обаждания.
— Явно е било голям купон. — Потиска прозявката си. — Радвам се, че мина толкова успешно.
И започва да ми разказва някаква смешна случка как Дай взела да сваля Грей, а Рики си паднал по някакъв травестит. Радвам се, че са прекарали весело. Но подробностите не ме интересуват. Това означава, че днешният ден просто ще пропадне. Продуктивността ще бъде отчайваща поради конските дози „Алка Зелцер“ и необходимостта от венозно вливане на кафе без захар. Часове наред ще обсъждат плюсовете и минусите на различните церове против махмурлук и недоспиване — „Блъди Мери“, халба „Гинес“ или пържени яйца и джин. Важното е, че ще умират от срам и утре ще се скъсат да се престарават.
Телефонът отново иззвънява.
— Кас Пери, TV6. Добро утро.
— Йокаста?
— Здрасти, мамо.
— Как си, пиленце?
— Страхотно. Мамо, гледа ли предаването? — Преливам от задоволство.
— Предаването?
— Моето предаване. Не може да не си го гледала.
Съкрушена съм. Не мога да повярвам, че собствената ми майка е забравила. И в най-безумните и натоварени моменти в седмиците преди първото излъчване с религиозна отдаденост й гостувах всяка Божа неделя. Признавам, че присъствах повече телом, отколкото духом. Принудена бях да провеждам безкрайни разговори по мобилния си телефон. Но в останалото време най-подробно й разказвах за предаването. А сега се прави, че въобще не е чувала за подобно нещо.
— О, да. Ъъ, „Тест със екс“. — Притворно избягва ужасната дума със „С“. В интерес на истината нейното заглавие е страхотно. Трябваше да се посъветвам с нея преди излъчването. „Тест със екс“ е далеч по-фино. Питам се дали вече е късно да се смени. Но в този миг нишката на мисълта ми се прекъсва от оправдателната тирада на мама: — Гледах първите десет минути, но тъкмо в този момент дойде Боб, съседът оттатък улицата, понеже го бях помолила да ми поправи чекмеджето, което заяждаше. Третото отгоре надолу в шкафа в кухнята, нали ти бях казала.