— Да, направо си велика. Не е толкова трудно човек да се издигне до шеметните висоти на избраната от него професия, стига да не го спъват излишна нравственост и сладникава сантименталност.
— Ти сигурно знаеш най-добре, Бейл — отвръщам и излизам от кабинета му. Нека прочете исканията ми на спокойствие.
Кърсти размишлява дълго и задълбочено над думите на частния детектив, който се свърза с нея. Отначало й се стори абсурдно. Предположи, че някой приятел я будалка. Постепенно започна да разбира. Правело се ново предаване. Нещо, свързано с доверието в партньора и изневярата. С други думи, Ива Брукс се свързала с телевизионния канал, тъй като се съмнявала в годеника си, Мартин Макмахън. Тези имена говорят ли й нещо? И още как. Събуждат спомена за вкус на метал и жлъч в устата.
Частният детектив не е с дълъг шлифер и барета. Всъщност е жена и доста прилича на една от онези анкетьорки, които спират посетителите на големите търговски центрове и ги молят да отделят няколко минути за провежданото маркетингово проучване. Сю — така се казваше — пие чая си с две пакетчета захар.
Кърсти размишлява над предложението в продължение на два дни. Не беше в състояние да се съсредоточи върху работата си, с което постоянно вбесяваше лекарите, тъй като все объркваше картоните на пациентите. Колегите й мърмореха и я упрекваха. По ирония на съдбата именно тяхното недоволство оказа решаващото въздействие при взимането на решението — не толкова желанието да отмъсти на Мартин. Ха, и защо пък да не я покажат по телевизията?! Сигурно е далеч по-бляскаво от работата й на рецепцията в безличната малка клиника в родното й градче. Същото, където се е родила и отраснала и където, ако не внимава, някой ден ще я погребат. Сю й обеща, че за предаването ще й бъдат отпуснати средства за облекло и ще й бъдат направени безплатна прическа, грим и рекламни снимки. Тя беше на мнение, че Кърсти има сериозен шанс да стане модел, но я предупреди, че времето е от решаващо значение.
Кърсти отдавна беше прежалила Мартин. Изненада се, че Ива се страхува от нея. В крайна сметка той предпочете нея. Предпочете я и още как, мамка му. Какво кара Кърсти да смята, че този път ще предпочете нея? Краката й се подкосяват. Добре помни колко беше унизителен последният им разговор, колко я заболя и как й идеше да потъне в земята, когато Мартин й обясни, че ходел с нея просто за развлечение, но инак не била подходяща партия за женене. За разлика от Ива, с превзетите й университетски дипломи и зелените й гумени ботуши. За утеха Кърсти си повтаряше, че децата им ще имат конски физиономии. Но тази мисъл никак не я топлеше. И все пак всички тези събития се разиграха много отдавна, а тя беше твърде разумна да се остави да страда, вместо да продължи напред. През последните десет месеца се сещаше за Мартин само от време на време — когато сестра й роди, на рождения си ден или когато някой от пациентите в клиниката направеше нещо адски смешно. Но това беше в рамките на нормалното — определено не можеше да се нарече непоносим копнеж. Господи, ами ако вземе отново да я отблъсне? И все пак телевизията не искаше от нея да изкопчи предложение за женитба, а просто се позабавлява. И да го компрометира. Надали ще е толкова трудно.
Кърсти чака Мартин пред банковия клон на търговската улица, където той работи като помощник-мениджър. Кърсти не идва често в Лондон. Тук е студено, винаги е голяма блъсканица, а и си има причини.
— Мартин.
Пробива си път през тълпата. Той е с колеги. Всички носят еднакви дрехи, включително жените.
— Кърсти, каква изненада! Какво правиш тук? Толкова се радвам да те видя.
Кърсти го познава достатъчно добре и знае, че не се преструва. Облекчено въздъхва, но не защото телевизията ще получи своето, а защото някъде дълбоко в себе си се разтапя. Мартин държи на нея. Не достатъчно. И не постоянно. Но все пак държи. Той кима на колегите си да вървят и казва, че ще ги настигне в кръчмата.
— Ами… аз дойдох да обядвам с една приятелка. Чух, че си се сгодил, та реших да се отбия да те поздравя. — Връчва му поздравителна картичка и със сияеща усмивка добавя: — Честито!
— Благодаря.
Той посяга да вземе картичката; пръстите им се докосват.
— Толкова се радвам за теб. — Очарователната усмивка на Кърсти засиява още по-широко.