След историята с Джо в края на август съм имала само онзи злощастен опит с Айвър, но той не се брои. Отърсвам се от потискащите мисли, успокоявайки се, че комбинацията от успеха ми в момента, факта, че е Нова година, и разгулния морал на медийния бранш са гаранция за страхотен секс. Човек надушва тестостерона още щом прекрачи прага на хотела. Настръхвам. Опитали сме се да го прикрием с парфюм „Калвин Клайн“ и афтършейв, с папионки и ултраофициални рокли, но отвсякъде струи похот. Въздухът е натежал от напрежение. Подобно описание напомня бърлогата на дивите лъвове, но всъщност е адски вълнуващо. И страхотно забавно.
За-бав-но, ега ти!
Буквално.
Разделям мъжете на две категории — жертви и спаринг-партньори. Предпочитам последните, но всяко нещо си има време и място. Набелязвам обекта още докато се настаняваме край масите за вечеря. Седи на съседната маса. На светлината на свещите изглежда зашеметяващо. Не носи венчална халка. С няколко дискретни подпитвания узнавам, че има постоянна приятелка, която обаче не присъства на празненството. Съвършената комбинация — предизвикателен, но не и недостъпен. Искам флирт за една нощ и нямам никакво намерение да хабя Бог знае какви усилия за подготовка на операцията. Най-вероятно преживява тежък период. Вечно са в тежък период. Ще ми обясни, че причината е в приятелката му, която не го разбира. Тъкмо обратното.
Вечерята преминава в неясна глъч от смях и шампанско. Бейл се е надул до пръсване, но за щастие поне се отървах от традиционната коледна целувка под имела, за разлика от Дай. С Фай и Рики се кикотим като обезумели, клюкарстваме, тайно смесваме алкохола на съседите си по маса и се кълчим на дансинга. Толкова ми е весело, че съвсем забравям първоначалния си замисъл да свалям мъже. Но когато удря дванайсет и Фай и Рики изчезват нанякъде с избраниците си яко дим, се оглеждам за своята мишена. Разбира се, фактът, че стои само на един метър от мен, не е никак случаен. Не само че не е забравил изпепеляващите погледи, които му мятах над купчините пъпеши на масите, но и никак не се свенеше да им отвръща.
Не го целувам на дансинга, заради приятелката. Решавам да си спестя клюките и възмущението, които ще последват от подобно неприкрито афиширане на намеренията ни. Вместо това се притискам много плътно в прегръдките му и доближавам устни на милиметри от ухото му. Косъмчетата му настръхват и ме гъделичкат. Приближавам се една идея повече и гърдите ми докосват ръката му. Той настръхва. Слабините ми потръпват.
— Имаш ли стая? — Той кима. Въздухът вече е пропит от лъст. — Кой номер? — Незабавно ми казва. Чувствам се толкова могъща. — Прибери се в стаята си, без да бързаш, защото искам да оставя почтен промеждутък от време, преди да те последвам, но преди да е станало късно.
Стисвам го лекичко. Разбираме се отлично. Кимва ми пиянски и преизпълнен със задоволство, се заема дословно да изпълни наставленията ми.
Спазвайки безопасна дистанция, го настигам в коридора. Толкова съм изморена, че решавам да не се мъча с гимнастически упражнения на стената, с което възпитано щях да запълня смущаващата пауза, докато той непохватно се мъчи да уцели ключалката. Не зная дали причината е в изпития алкохол, смущението или възбудата, но подобно поведение не вещае нищо добро. Най-сетне съумява да отключи. Настроението ми най-безпричинно се променя. Може би съм отегчена от непохватните му движения. Вече не ми се занимава. Както и да е, фактът е, че съм тук. Тъй като вече съм обещала, ми се струва несправедливо да се откажа на този етап. Ще бъде много невъзпитано. Може да съм всякаква, но не обичам да дразня мъжете напразно. Решавам да приключа с цялата работа колкото се може по-бързо. Наистина съм уморена и май щеше да бъде по-разумно да не оставам до късно.
Предлага ми питие от минибара — аз вдигам рамене, но додавам:
— Ти обаче си сипи.
Налива си уиски, след което прави опит да запали цигара, но разпилява кибритените клечки по пода. Прекалено е смутен, а аз се чувствам едва ли не майчински настроена. Не е ли твърде млад за подобни подвизи? Или пък аз съм прекалено възрастна? Дожалява ми и решавам да го окуража. Мъжкото его е много деликатно нещо. Често си представям сапунените мехурчета, които се образуват при преминаването на горещата въздушна струя през миниатюрното пластмасово приспособление. С лекота се издуват, с лекота се пръсват, после с все същата лекота отново се издуват.
— Ей, тигър. — Изкопчвам чашата от ръката му и го целувам. Дотук добре. Даже доста приятно. Всъщност какво толкова, най-обикновена целувка. Младежът непохватно търси ципа на дрехата ми и започва да го дърпа. Роклята е „Версаче“ и струва близо хиляда лири. С игрива маневра я изхлузвам от тялото си, изпълнявайки нещо като министриптийз. Обектът е във възторг. Аз пък се радвам, че спасих роклята си. Честно казано, старае се момчето — просто му липсва финес. Мачка гърдите ми, сякаш масажира крампа. Както си лежим на леглото, пръстите му ненадейно се озовават дълбоко в мен. Така е по-добре. Един е достатъчен, нямам нищо против и два. Господи, дано е наясно, че юмрукът е само метафора.