— Искаш ли френска любов? — Това е новост за мен — не ми се е случвало да ме питат за мнение.
— Ти искаш ли? — ухилвам се.
— Ами, нямам нищо против, стига ти да искаш. Много-много не обичам да го правя, но нямам нищо против, стига да стигнеш докрай. — Подобно изявление сигурно е мило. Но мило и секси не се припокриват. Вече сериозно се съмнявам, че каквото и да му хрумне, ще ми въздейства по някакъв начин. При това положение далеч по-примамливо ми звучи да бъда обвинена, че дразня мъжете напразно.
Освобождавам се от прегръдките му и се скривам в банята. Връщам се увита в бял халат, с измити зъби. Сигналите, които излъчвам, са по-скоро ала Мери Елън от трогателния американски сериал за семейство Уолтън, отколкото в стила на изкусителката Сю Елън Юинг от „Далас“.
— Лека нощ — усмихвам се и лекичко го целувам по страната. Завивам се плътно, изключвам осветлението и многозначително се оттеглям в противоположния край на леглото. Дори не ми пука, че той не изглежда особено разочарован.
В просъница тършувам из чантата си, търсейки мобилния си телефон, чието пищене прорязва дълбокия ми сън. Иси е.
— Честита Нова година! Къде си? — Гласът й издава безподобна смесица от възторг, раздразнение, гняв и тревога.
— В един хотел в… — пипнешком намирам хотелския бележник до телефона — … в Мейфеър.
— С кого?
Поглеждам към празното легло. Опипвам чаршафите. Още са топли. Миришат на мъжка пот. В банята душът шуми.
— Името му е Бен. — Тя неодобрително цъка с език. Зная до какво заключение е достигнала, но нямам сили да разсейвам погрешната й представа за ситуацията. Вместо това решавам да я потвърдя. — Нали празнувахме Нова година. Беше просто секс.
— Винаги е просто секс. Там е проблемът — въздъхва в отговор. Като че ли не е много изненадана. — Тази работа не ми харесва. Превъзбудена си. Напоследък ти се събра прекалено много работа. Откога не си се прибирала?
— Не знам. Кой ден е днес?
Оказва се, че е неделя. Не съм преспивала у дома и не съм се прибирала дори колкото да взема душ от коледния ден и цяла седмица преди това, считано от предишния вторник. Вярно, че на двайсет и шести гостувах на мама, но през останалото време пребивавах в офиса и ползвах баните на фитнесзалата.
— Трябва ти почивка — заключава Иси. Но греши — аз съм във вихъра си именно когато съм заета. Най-вдъхновените ми идеи се раждат, когато съм подложена на свръхнапрежение. Обикновените хора може би се нуждаят от почивка след подобни тежки периоди на свръхпреумора, но аз съм силна. Нищо ми няма.
Иде ми да се разплача.
— Толкова съм уморена — жално хленча. — Беше ужасно. Дори не си спомням кога за последен път съм се наслаждавала на хубав секс. Толкова съм напрегната. Оттук отивам направо на масаж. Вратът ми е толкова схванат, че почти не мога да си движа главата.
— Не можеш да отидеш на масаж, защото е първи януари. Салонът не работи. Виж какво, Джош се обади. Липсваме му. Хванал е самолета и се прибира. Отивам на летището да го посрещна. Но първо ще мина през вас. После ще излезем на разходка да си попрочистим мозъците от махмурлука.
Благодаря ти, Иси. Същинско съкровище.
Навън е кучешки студ; дори елените, които уж свободно се разхождали из Ричмънд Парк, никакви не се виждат.
— Потънали са в зимен сън — предполага Иси.
Джош обвива раменете на двете ни.
— Въобразявате си, че е студено, но да видите какво беше в Шотландия — това се казва студ.
— Как прекара? — питам и дъхът ми излиза като облаче пара. Сгушвам се в якето си.
— Добре. Алкохол. Шотландски поли — уклончиво докладва той.
— Значи си я зарязал? — Въпросната е Катрин, последното гадже на Джош. На нас с Иси доста ни допада. Ходи с Джош от няколко месеца. Хранехме големи надежди, но съдейки по тона му и по факта, че отново е тук с нас, вместо в Сейнт Андрюс с нея и семейството й, съм склонна да заключа, че вече трябва да говоря за Кати в минало време.