— Прекратих връзката.
С Иси плахо се споглеждаме.
— Избрал си много подходящ момент — възкликваме в един глас.
Джош свива рамене, сякаш се извинява.
— А ти, Иси, как отпразнува Новата година? — питам.
— В интерес на истината, много добре. Със семейството и така нататък, освен това се запознах с един страхотен човек.
— Страхотен мъж ли? — мъча се да изясня. Надали.
Иси ухилено кима. Страните й са поруменели от ледения вятър, който брули лицата ни. Сега разбирам защо поетите от елизабетинския период неизменно изтипосват героините със страни като рози. Иси сияе.
— Изглеждаш фантастично, Иси. Свали ли го?
Тя глуповато се ухилва:
— Нямаше как, нали бяхме у нашите. — Правилно, не е имала възможност. — Но му дадох телефонния си номер.
— Домашния или служебния? — пита Джош.
— И двата, освен това и мобилния. Както и електронния си адрес и номера на факса си.
Този път се споглеждаме Джош и аз.
— Но още не ми се е обадил.
Иси трескаво започва да издирва мобилния си телефон. Проверява гласовите и текстовите съобщения. Нищо.
— Още е прекалено рано — утешава я Джош.
Въпреки че нито той, нито аз сме на мнение, че новият познат на Иси ще я потърси. Сигурно вече е разбрал, че докато с едната ръка му подава картичката с телефонните си номера, с другата вече прелиства списание „Сватба“ и „Нов дом“.
— Дали да не му се обадя аз? — двоуми се тя.
— Знаеш ли номера му?
— Да, майка му го дала на моята майка.
Пристъпвам тежко и се наслаждавам на скриптенето на снега под ботушите си, опитвайки се да не коментирам в прав текст неизбежното бедствие, което Иси се готви да си навлече. Склонна съм да смятам, че този тип ще да е доста саможив, щом е стигнал дотам — майка му да му урежда срещи. Но не споделям теорията си с Иси. Вместо това се заслушвам в разсъжденията й за сексуалното равенство.
— Така де, какво значение има кой ще се обади пръв? Нали сме възрастни хора. Не е нужно да играем игрички.
Двамата с Джош си мълчим.
Спираме да си купим горещ шоколад от една каравана, удивлявайки се на трудовия ентусиазъм на продавача навръх Нова година. Той ни уверява, че предпочитал да мръзне в Ричмънд Парк, отколкото цял ден да търпи тъща си и децата. Правим всичко възможно да не коментираме присъдата над семейния живот и сърбаме топлите напитки с много сметана.
— Сигурна съм, че ще изпита уважение към мен, ако му се обадя — продължава Иси.
Тя все още поддържа кредото от седемдесетте, че ако позвъниш първа, се издигаш в очите на мъжа, той започва да те харесва и проявява желание да завърже взаимоотношения с теб. Опитвам се да й обясня, че подобно схващане е отживелица от около трийсет години. Самотните жени през седемдесетте надали са следвали съветите на Ланд Гърлс29. Тъй че защо смята, че мнението на феминистките от шейсетте има каквото и да било отношение към начина, по който жените от двайсет и първи век осъществяват романтичните и сексуалните си връзки?
— Обади му се, ако искаш. Само че веднага ще зацепи, че не случайно ти се намират два билета за опера — никой не си купува билети за опера просто ей така.
— Тогава да му предложа да се срещнем в новия турски ресторант на Ромили Стрийт?
— Щом искаш, но той ще е наясно, че в превод това означава „Харесвам те.“ Тази фраза те поставя в слаба позиция, като същевременно го мотивира да си плюе на петите.
— Ти постоянно звъниш на кого ли не.
— Звъня, защото не желая да се обвързвам. Те отлично го знаят и не бягат. — Иси се намръщва, но не си хаби силите да спори. — Ако питаш мен, изчакай той да ти се обади.
Иси връчва телефона си на Джош срещу обещанието, че няма да й позволи да звъни най-рано до трети януари.
— А при теб как мина? — обръща се Джош към мен.
— Добре — отвръщам уклончиво. — Приятна храна. Приятна компания. Новата ми рокля „Версаче“ им взе ума. Отвратителен секс.
Очарователният, самоуверен смях на Джош отеква сред дърветата.
— Твоят проблем е, че си от Марс, а постоянно попадаш на мъже от Венера.
Ухилвам се:
— Просто исках подходящ завършек на вечерта, но макар че в момента постоянно се ровя в сексуалния живот на хората, моя нещо никакъв го няма. Не мога да генерирам достатъчно енергия. Естествено, продължавам да свалям мъже, но вече започна да ми писва. Тази сутрин например така ми се искаше да се изплъзна незабелязано. Нямах никакво желание да правя разбор на неуспешната вечер, но Бен много държеше да сме модерни и в крак с двайсет и първи век да обсъдим случилото се. И какво означава. Казах му, че нищо не означава.
— Защо му го каза? — ахна Иси.
— Защото е така — заявявам простичко.
29
Участнички в Уименс Ланд Арми — женско сдружение във Великобритания през Втората световна война, ангажирано със селскостопанската работа във фермите вместо мъжете, мобилизирани на фронта. — Б.пр.