— Невъзможно е да спите с непознат, без да преживеете или да нанесете сериозна емоционална травма. Нещата само започват като случаен секс, но винаги завършват другояче — на един дъх изрецитира Иси.
Джош е виновникът за гневния й изблик. За Коледа й подари книгата „Отговорност за собствените си постъпки и сдобряване с другите“. Очевидно беше предназначена за мен, а „Жените, които обичат прекалено много“ — за Иси. Джош ги беше разменил. Тогава ми се стори невероятно смешно.
— Но аз наистина оставам невредима, никога не страдам и не се измъчвам от горчиви размисли — изтъквам.
— А мъжете, с които спиш?
— Нито пък те — отсичам без колебание.
Джош и Иси драматично застиват и ме стрелват с гневни погледи.
— Наистина — упорствам и се мъча да не мисля за наранения поглед на Бен тази сутрин, за патетичните съобщения, които Джо и до ден днешен оставя на телефонния ми секретар, и за безбройните коледни картички от мъже, които намекват, че „някой път може пак да се видим“. Проблемът е, че много рядко си спомням и първия път. Любовните ми завоевания се сливат в неясна, нечленоразделна маса.
— Е, в твоя случай има две възможности. Или интроецираш травмата, или си чудовище. Аз обаче зная, че не си чудовище — ненадейно заявява Иси с най-сериозен тон, пуска Джош, когото държи под ръка, втурва се насреща ми и ме прегръща.
Горката Иси. Това постоянно търсене на нещо дълбоко и стойностно в моята личност е крайно изтощително. Защо не може просто да ме приеме такава, каквато съм? Човек, чието поведение се мотивира от чист хедонизъм, еротика и примитивни животински инстинкти. Тъй като й е омръзнало да спори с мен, неохотно се засмива:
— Добре де, добре, наистина си отвратителна.
Прибираме се у нас. Джош мигновено изчезва в кухнята с намерението набързо да спретне нещо за вечеря. Хладилникът ми се оказва учудващо зареден. Мама има ключ от жилището ми, сигурно е идвала днес. Донесла ми е свежи зеленчуци, пуешко печено и коледни пирожки в изобилие, а на масичката за кафе е оставила малка шоколадова коледна торта. Джош се заема да реже зеленчуците, Иси отваря бутилка вино, докато в това време се обаждам на мама да й благодаря и да й честитя новата година. Когато най-сетне затварям телефона, Джош е приготвил голяма тенджера гъста зеленчукова супа. Настаняваме се с купичките пред телевизора.
— Майка ти не пожела ли да дойде? — пита Джош.
— Не. Поканих я, но се извини, че с някой си съсед тъкмо се били настанили удобно пред телевизора.
— С Боб ли? — гадае Иси.
— Отде да знам — свивам рамене. Понякога ми се струва, че тя знае за живота на майка ми много повече, отколкото аз.
Тази вечер е важна за мен. Излъчваме специално издание на „Секс със екс“, отразяващо сватбата. Първият половин час е посветен на бракосъчетанието, после продължаваме с обичайната програма, фактът, че успях да извоювам цял час в най-гледаното време навръх новогодишния ден, е страхотно постижение. Макар Джош и Иси недвусмислено да демонстрират неодобрението си към предаването (ако питате мен, Джош малко лицемери, защото в крайна сметка оригиналният замисъл беше вдъхновен именно от неговото поведение), не могат да отрекат, че приковава вниманието. Не са изпуснали и едно издание.
— Защо е с анцуг с леопардова шарка? — недоволства Иси.
— Отива й на косата — отбелязва Джош и с искрено недоумение додава: — Господи, защо правят всичко това?!
— Ужасна е — продължава Иси. — И защо трябва постоянно да се пляска по коляното?!
— Защото като малка е изпила твърде много портокалов сироп — налучквам.
В този миг зазвучава тъжна мелодия, която бавно се усилва. Публиката единодушно е на страната на Том. Искат да устои. Той обаче изневерява. В следващия миг от екрана гръмват бурните му протестни викове и оправдания:
— Нищо не означаваше и само доказва, че наистина е трябвало да се разделим.
Без въобще да се впечатли от хленченето му, приятелката му става и му забива един. Публиката надава дивашки рев и моментално преминава на нейна страна. За секунди решава кого ще подкрепи. И кого мрази. Знаят, че трябва да харесват онези хора, които изглеждат най-добри и най-благи по характер. Въпреки това неизменно застава на страната на най-предизвикателната мадама или на най-нахалния тип. В промеждутъците между рекламните паузи дюдюкат, ръкопляскат, пеят, скандират, крещят, утешават и проклинат.
Преобладаващото чувство е страх.
— Феноменално — възкликва Иси. — Мъжете се оправдават, че кръшкането няма нищо общо с любовта, а жените твърдят тъкмо обратното.
— Не намирам нищо феноменално. Дори бих казала, че е предвидимо. Така ми се ще някоя от участничките да си признае, че й се е чукало — възразявам.