— Надали. Ти си единствената жена, която е била подложена на емоционална лоботомия приблизително на седемгодишна възраст.
— Шшт.
Констатациите й не ме смущават ни най-малко, просто рекламите свършиха и се опасявам, както се е разбъбрила, да не изпуснем началото на следващата част.
Страните му са пребледнели, плътно е стиснал устни. Целият е плувнал в пот. Погледът му неспокойно се стрелка насам-натам. Не знае. Не може да бъде сигурен. Спала ли е с бившето си гадже, или не?
— Знаете ли как можем да усъвършенстваме предаването? — задавам реторичен въпрос.
— Като го свалите от екран — предлага Джош. Хвърлям му злобен поглед.
— Не. Трябва да вкараме различни мелодии в зависимост от развръзката. Едната ще означава радостно вълнение, а другата…
— Унижение — прекъсва ме Иси.
— Или може би оскърбление? — намесва се и Джош.
— Безутешна самота и падение — заключавам.
Не се преструвам, че не го зная. Припомням си Бъдни вечер и подпухналото лице на Либи, плувнало в сълзи. Тя си въобразяваше, че ме изненадва с нещо, което не знам. Само дето грешеше. Изглеждаше досущ като майка ми в деня, когато баща ми ни напусна. Самотата е стара моя познайница. Добре ми е известно усещането, което разголвам на екрана, и не се страхувам от него. Не аз го причинявам, тъй че не виждам причини да се срамувам. Зная, че двойки, в които единият от партньорите изневерява, са самотни, ужасени, объркани, огорчени. Но не за дълго. Твърдо вярвам, че им правя услуга. По-добре сега, отколкото след като подпишат.
Като привършваме със супата, претоплям пирожките и разрязвам тортата. Иси пъшка и мърмори, че не може да сложи в устата си и хапчица повече, но после ме пита имам ли сироп от бренди за сладкишите. Джош доброволно се е нагърбил със задължението да сервира алкохола и го разлива по чашите с щедростта, с която дарява любов. В девет и петнайсет вече сме пияни до козирката.
Фантастично.
— Благодаря за чорапите — казва той, целува ме по страната и се настанява до мен на канапето. Аз се ухилвам и го прегръщам.
— Моля.
Разбира се, накупих му и доста по-изкусителни подаръци — все играчки за големи момчета, като миниатюрен компютърен бележник, швейцарско ножче и мобилен телефон, от който могат да се изпращат картинни съобщения. Най-много се зарадва на слушалката, с помощта на която отваря любимия си сайт чрез устно подадена команда. И дори не се смути от логичния въпрос на майка ми:
— Всъщност не е ли достатъчно да натиснеш едно копче?
Тези подаръци за пореден път затвърдиха убеждението ми, че и най-страхотните мъже са неспособни да пораснат. А чорапите са шега. Всяка година си купуваме по един подарък, сякаш сме стара семейна двойка. Подозираме, че с това ще се изчерпи целият ни брачен опит в този живот. Джош ми подари най-обикновена точилка. Дори не от онези, красивите, мраморните. Знае, че през живота си не съм хващала точилка и надали ще ми се наложи, освен ако някой с повечко въображение не й намери подходящо приложение в леглото. Предлагали сме и на Иси да се включи в нашата игра. В крайна сметка, ако Джош купува семейни подаръци за две жени, вместо за една, картината ще стане още по-реалистична. Тя обаче вироглаво се инати и смята, че начинанието е твърде депресиращо. Подозирам, че просто не иска да дърпа дявола за опашката. Целият майтап се състои в това, че Иси се надява някой ден действително да разменя с някого подобни подаръци.
— Измислихте ли си новогодишни решения? — пита Иси и намества кльощавия си задник между нас с Джош, като лекичко ни побутва, за да й направим място. Аз щедро разливам бренди по чашите.
— О, нали знаеш — да сваля два килограма, да сведа алкохолните единици до два пъти повече от препоръчителното количество и да намаля цигарите на една кутия дневно. А ти?
— Ще бъда по-резервирана с мъжете.
С Джош сме твърде пияни, за да си даваме труд да прикриваме изумлението си. Избухваме в бурен смях и без да искаме, изплюваме току-що отпитата глътка бренди. Аз успявам да уцеля чашата, но Джош поръсва кашмирените ми възглавници със ситни капчици алкохол. Прекалено ми е смешно, за да му направя забележка.
— Какво? — възмутено се цупи Иси. Много добре знае какво.
— Поне си последователна. Миналата година взе същото решение, както и предишните пет години — обяснявам.
Джош е по-мил:
— Ако трябва да сме честни, това е самата същност на новогодишните ни решения. Така де, ти винаги искаш да ядеш, да пушиш и да пиеш по-малко, Иси винаги иска да не се влюбва толкова, а аз…