— … винаги искаш да чукаш повече — се провикваме двете в един глас.
И тримата прихваме да се смеем. Тези констатации са твърде верни, за да ни огорчат.
— Какво ще кажете тази година да спазим обещанията си? — предлагам.
— Аз искрено се надявам да чукам повече — сериозно заявява Джош.
Средната му активност и бездруго е твърде висока — съмнявам се, че физически ще му остава време за нови завоевания. Поведението му е квинтесенция на мъжкото. Джош е за мен светъл пример в живота.
— Не, предлагам тази година да измислим нещо по-различно и наистина да го изпълним.
— Какво например, да участваме в маратон ли? — пита Иси.
— Да, стига това да е съкровеното ти желание — поощрявам я.
— Там има ли достатъчно мъже? — пита Иси. Въздъхвам.
Продължаваме да се наливаме. Допиваме брендито и преминаваме на уиски. Да не забравяме виното, което изпихме със супата. Единственото, за което съм сигурна, е, че наруших новогодишните си решения по всички параграфи. Всичко останало ми се губи в мъгла. Протягам ръка, но не различавам ясно очертанията на дланта си. Иси и Джош примират от смях, надпреварвайки се кой ще измисли по-абсурдни решения, но аз не съм в състояние да проследя идеите им. Главата ми се мае и като че ли не мога да контролирам потока на мислите си. Безуспешно се мъча да пропъдя поразително ясния образ на Бен, който със сериозно, разтревожено изражение ми опява за приятелката си и дали щяла да му прости тази изневяра. Посъветвах го да си трае. Той се загледа през прозореца, сякаш не ме е чул, и взе да се пита дали той самият някога ще си прости. Сигурно наистина съм се напила, щом лицето на Бен се размазва и се прелива в лицето на Айвър, а умолителния, поглед на Айвър изведнъж се превръща в кравешкия взор на Джо. Тръсвам глава. Винаги когато пия уиски — тази дяволска пикня, ме налягат много шантави мисли.
— Да научаваме по една нова дума всеки ден.
— Това е лесно.
— И да я използваме.
— Да се изкачим на Бен Невис в Шотландия, Скофел Пай в Лейк Дистрикт и Маунт Сноудаун в Северен Уелс.
— Как ли пък не!
Пепелта от цигарата на Иси не уцелва пепелника. Вместо това се поръсва по пода като на забавен каданс, но Иси въобще не забелязва. Аз забелязвам, но в съзнанието ми изплува образът на Бен, който несръчно се мъчи да си запали цигара и разпилява кибритените клечки. Прави ми впечатление, че отвсякъде съм заобиколена със станиолени гирлянди и окапали иглички.
— Цяла седмица да казвам истината, цялата истина и само истината — предлага Джош. За любовчии като него безобидните лъжи са начин на живот. Почти втора природа.
— Не, това е глупаво, ще останеш без приятели.
— Уиски? — предлагам.
— Давай — пелтечат и протягат чаши с треперещи ръце.
— Добре, тогава ще се оженя.
— Моля?! — двете с Иси втрещени се вторачваме в Джош.
— Не можеш да се ожениш, глупчо, нали току-що заряза гаджето си. Хем беше страхотно момиче, най-готиното, с което си ни запознавал от доста време. Забрави ли, че имаш фобия от обвързване?
— Не е вярно — възразява Джош.
Решавам да го защитя:
— Иси, бъди справедлива — Джош се впуска във връзките си съвсем безрезервно, или поне отначало. Просто има проблем с постоянството.
Джош шеговито се мръщи. Пипнах го!
— Много съм отдаден на връзката си с теб, Кас. И с теб, Иси — допълва. — Просто още не съм попаднал на правилното момиче.
Не мога да си представя какво търси.
С Джош си приличаме в много отношения. И двамата сме имали безброй сексуални контакти. Голямата разлика е, че той вярва в любовта и наистина възнамерява някой ден да улегне. Вечно ми го повтаря. Не зная с биография като своята как все още храни подобни илюзии. От осемнайсет години следва все един и същи модел. Вечно е изпълнен с пламенна любов или пламенна ненавист. Само за няколко седмици листът се обръща. Отегчава се много бързо. Но вместо да проумее, че има нещо сбъркано в идеята за безоблачното щастие до края на дните (което според мен е очевидно), Джош твърди, че още не му било провървяло с намирането на подходящата жена. Постоянно и упорито повтаря, че е сигурен в съществуването й.
— Добре де, може би решението да се оженя тази година е наистина малко прекалено. Най-хубавите зали за тържества и бездруго вече са резервирани. Ще действам стъпка по стъпка. Ще намеря Жената с главно Ж и ще й предложа да се омъжи за мен.
— Може ли да съм ти шаферка? — пита Иси.
— Да.
— А аз може ли да съм ти кума? — закачам го.
— Ще видим.
Изпива последната глътка уиски и долива чашата си. После поклаща замислено дяволската пикня и мълчаливо я наблюдава, докато ние мълчаливо наблюдаваме него.