— Можем да ти предложим разходи в размер на осемстотин лири.
— Просто смятам, че е долно.
— Хиляда и петстотин.
Едва-едва поклаща глава. И небрежно премята крак връз крак. Невероятно дълги крака. Дълбоко поемам дъх.
— Две хиляди.
С нищо не показва, че е чул предложението ми. Бързо пресмятам наум. Този мъж е невероятно интелигентен и чувствителен, а едновременно с това — поразително красив. Дори на мен за миг ми се стори привлекателен. Докато не започна да се цигани. Сега си давам сметка, че е нещастник. Обаче публиката ще го хареса, а Бейл ще изпадне във възторг. Колко?
— Четири хиляди лири.
Фай ахва. Дарън се усмихва — твърде е проницателен, за да се обиди. Изглежда невероятно самоуверен. Поклаща глава. Привеждам се към него. Устните ми са на сантиметри от ухото му.
— Това е окончателното ми предложение — прошепвам.
Той се усмихва. Вглеждам се внимателно. Няма намерение да отстъпи. По дяволите.
— Голям бастун — подхвърлям на Фай, когато най-сетне ядосано се втурвам навън. Дори не си правя труда да се уверя, че вратата се е затръшнала зад гърба ми.
— Несъмнено — отвръща тя.
Мятам й унищожителен поглед.
— Нямах предвид природните му дадености — изръмжавам, — по-скоро маниерите му.
— Стори ми се безкрайно очарователен — признава тя и се изчервява.
Въздъхвам кисело.
— Какво очарователно намираш в провалянето на снимачния ден? — беснея. — Мислиш ли, че Бейл ще се очарова, като научи?
— Надали.
Втурвам се по коридора към другата зала, където ме очаква следващият гост.
Разполагаме с много малко време. Предаването бе изместено в събота, което допълнително натегна обстановката — почти отвъд предела на човешките възможности сме. Тази вечер трябва да приключим с предварителните разговори с всички участници в двете любовни авантюри, които ще бъдат представени в двете части на шоуто — преди и след рекламната пауза. Трябва да изберем подходящо място за изкушението. Разполагаме единствено с утрешния ден, за да го заснемем. В сряда и четвъртък снимаме, в петък материалът се монтира. Работи се и през почивните дни. Само това ми липсва — излишни спънки. Нямам време за грешки, опасения и неточни преценки.
— Кой е резервата? Дай ми записките. — Протягам ръка и чакам да ми се връчи съответната папка.
— Ъъ… — Фай свежда поглед. — Всъщност нямаме резерва.
— Моля?! — застивам.
— Ами, отначало имахме, но вече нямаме. Едните бяха господин П. Кент, който щеше да се жени за госпожица Л. Гриптън, но междувременно реши да отмени сватбата. Мисля, че използва предаването само като претекст да се отърве. Но явно е събрал кураж да се справи и без нас — жизнерадостно се ухилва Фай. Иде ми да я убия. Нямам време за губене. Кога е оглупяла толкова?
— Какъв невероятен подвиг. Жалко за госпожица Гриптън, а на нас тежко ни и горко. — Не крещя. Прекалено съм ядосана. — Обикновено имаме по две резерви. Кои са другите?
— Ами, ъъ… и там възникна проблем — мънка Фай. — Булката си е счупила крака. Надали ще тръгне да изневерява с гипсова превръзка от глезена до хълбока.
— Какъв лош късмет — тросвам се.
— Нали? Сватбените снимки отиват на кино.
— Имах предвид нашите снимки. Виж какво, Фай, връщай се в кабинета и се заеми да прегледаш абсолютно всички писма, които сме получили до момента. Потърси някого, с когото можем да се свържем още тази вечер. Кой е предвиден за следващата седмица? Няма ли възможност да изтеглим някоя двойка по-рано? Направи всичко възможно. Ако не намериш подходящи кандидати сред писмата, влез в Интернет още тази вечер и открий гореща линия. — Фай се втурва по коридора. Аз се провиквам подире й: — Фай, не познаваш ли някоя сгодена двойка? Прегледай си визитника. И аз ще прегледам своя. — Тя понечва да възрази. Не й оставям възможност да морализаторства. — Важно е! — отсичам.
Поглеждам си часовника. Шест и трийсет. Звъня на пейджъра на координатора ни. Зная, че откриването на Трикси ще ми отнеме известно време, защото наемането на координатори за предаванията е поредното перо, от което Бейл икономисва. Вместо да отчете факта, че координаторът е оста, около която се върти цялото предаване, и следователно се изисква проницателен, енергичен и действен човек, който работи с охота, TV6 наема изтърваните отрочета на големите рекламодатели. Поредното доказателство, че Бейл е стиснат подлизурко. Така хем лази по корем пред най-важните ни клиенти, хем плаща минималната работна заплата, понеже знае, че въпросният татко ще компенсира с щедра издръжка. В продължение на девет минути и половина чакам Трикси да реагира на позвъняването. Несъмнено е била заета с нещо действително неотложно, като да пуши хашиш, да освежава грима си или да избира подходяща обица за веждата си. Когато най-сетне се появява, осъзнавам, че „реагира“ е евфемизъм.