— В смисъл, какво мога да направя? — пита с тон, който изразява нещо средно между пълно безхаберие и пълна безмозъчност. Действителната й възраст е двайсет и две, но изглежда на шест, анорексично слаба, носи косата си вързана на две опашки, а краката й са покрити с неизброими синини. Те обаче не са резултат от спортни схватки, а от НБК — неидентифицирани бирени контузии. Безкрайните купони са част от работата й. Всъщност смята, че с това се изчерпват всичките й служебни задължения. Работи за жълти стотинки, но и толкова не заслужава. Казвам й да отиде при Дарън и да го задържи.
— Да го… задържа? — провлачва, придавайки нов смисъл на израза „не съм в час“.
— Да. Иска да си тръгне.
— Как ще си тръгва, нали е на снимки тази седмица и прочие.
— Не иска да се снима — обяснявам, осланяйки се на безспорно последната си капчица търпение.
— Колко кофти.
Въздъхвам, как се трае подобна некадърност! Трикси е размислила и внезапно се натъква на неочаквано препятствие:
— Ама аз не мога да го накарам да остане, ако той иска да си тръгва и прочие.
— Знам. Трябва да го убедиш да не си тръгва, като му предложиш нещо в замяна.
— В смисъл да спя с него ли?
Вглеждам се в създанието пред себе си. Дарън не би го направил за нищо на света. Мозъкът ми щрака светкавично. Дарън ми е необходим, на всяка цена трябва да участва в „Секс със екс“. Първо, защото ще излезе страхотно предаване, и, второ, защото поради некадърността на Фай не разполагаме с резерва, следователно Дарън е единствената ни надежда въобще да заснемем нещо. Макар да нямам почти никакви шансове да го склоня, не трябва да го изпускам, преди да сме проучили всички други възможности.
— Не, не му предлагай да спиш с него. Опитай с добро. Кажи, че приемам решението му и по-късно бих искала да го поканя на вечеря в израз на това, че не се сърдя, или нещо в този дух. — Сигурна съм, че ще приеме покана за вечеря. Прекалено е възпитан да откаже.
— Много си печена — ухилва се Трикси. — Направо жестоко. В смисъл — че можеше да се сдухаш и прочие.
Не си правя труда да й обяснявам, че заради неприятностите, които ми причинява, в действителност изпитвам желание да го накълцам на парчета и да ги хвърля на лъвовете в Лондонската зоологическа градина. Не мисля, че е по силите й да скрие истината. Всъщност дори не съм сигурна дали ще съумее да му предаде посланието. Имам и още едно съображение, което не споделям с нея. Колкото и да ме дразни, съм потресена до дъното на душата си. Този човек ми каза „не“. Този човек каза „не“ на мен. И то не такова „не“, което всъщност означава „да“ или „ще видим“. Категорично, безусловно „не“. Колкото и да се старая, не мога да го приема като най-обикновен морализаторстващ дръвник, какъвто очевидно е.
Провеждам интервюта с двете жени, замесени в другата любовна афера за следващото издание на предаването. Поуспокоявам се. По мои предвиждания младежът ще кръшне. Убедена съм, че шансът за изневяра е по-голям, ако проверяваният е мъж. Не защото жените са по-предани по природа — просто са по-ангажирани с подготовката на сватбата и не са толкова склонни да излагат на риск своя най-тържествен ден. Поглеждам часовника си. Осем и петнайсет. Обаждам се на Фай, но както и предполагах, няма надежда да открием заместник за толкова кратко време. Чрез увещания, заплахи и подкупи съумявам да я склоня да работи през нощта. Инструктирам я да отчете допълнително изработените часове, за да получи съответното извънредно възнаграждение, както и да извика толкова помощници от редакцията, колкото прецени, че са й необходими.
— А ти какво ще правиш? — любопитства тя.
— Ще водя Дарън на вечеря.
Отвръща с мълчание. Най-сетне отбелязва:
— Много тежка задача, но все някой трябва да се жертва.
— Разбира се, че е задача — настоявам. — Най-вероятно е феноменално тъп. — Много ми се иска да вярвам в онова, което казвам, но слабините ми не споделят това мнение. — Нямам намерение да прекарвам с него и минута повече от необходимото, но трябва да заснемем нещо. Ще го убедя да види нещата от наша гледна точка.
— Мога да ида вместо теб — предлага Фай с охота, каквато досега определено не е демонстрирала.
— Ти не си достатъчно манипулативна. Освен това искаш да спиш с него.
— Както и ти.
— Но ти ще се влюбиш. За разлика от мен — аз никога не се влюбвам. — Няма какво да възрази. Продължавам: — Трябва да разберем неговата позиция. Не желае да участва, защото си дава сметка за последствията и не иска да причинява на хората болка и да ги подлага на унижение. Пълна досада. Изглежда, ще трябва да дърпаме струната на прекаленото му и неадекватно чувство за приличие. Ще му обясня, че предаването далеч не засяга само хората на сцената — неговият отказ ще създаде неприятности на рекламодателите, публиката ще остане разочарована, а ние с теб ще бъдем уволнени. — Надявам се да не се стига до подобни крайности, но Бейл е непредвидим. Главата ме боли. Притискам слепоочията си.