Выбрать главу

Не. Въобще нямаше да се замислям.

Но подобни спекулации са напълно неуместни, тъй като ми предстои една съвсем не лека задача. Дори непосилна. Разполагам само с четири дни да подготвя следващото предаване.

Струва ми се, че ароматът е на „Исеи Мияке“.

Пределно ми е ясно, че съотношението на силите решително не е в моя полза. Отново си напомням, че основната причина за присъствието ми тук тази вечер е да склоня Дарън да участва в шоуто. Дори да е непоносимо красив, какво от това?

Непоносимо красив е, ето какво.

Взирам се в менюто с вид на човек, който искрено се вълнува от избора на храна, макар да ми е все едно дали ще ям сепия на дървени въглища, пълнена с чили, или барбун с бяло вино, магданоз и чеснов сос. Не, без чесън. Непременно трябва да обсъдим предаването.

— А защо искаш да съм твоя гостенка?

Той се изчервява и с усилие ме поглежда в очите.

— Всеки мъж би желал да те покани на вечеря. Ти си зашеметяваща жена.

Тряаас.

Очарована съм и съм развълнувана до дъното на душата си. Да, казвали са ми го и преди. Да, ще ми го казват и занапред, но за пръв път е толкова вълнуващо. И толкова стряскащо. Тази откровеност ме поставя в уникална позиция — отговарям искрено:

— Виж какво, Дарън. Истината е, че не съм тук на приятелски начала. Дошла съм да те убедя да участваш в предаването. Трябваш ми. Неудобно ми е да го призная, но трябва да заснема някакво предаване, а ти си единствената ми надежда. — Млъквам и дълбоко поемам дъх. Донасят филийките. Дарън мълчаливо избира. Спира се на хляб с лешникови ядки. В старанието си да спечеля симпатиите му поръчвам за себе си същото.

— Много съжалявам, че не искаш да вечеряш с мен.

— Не съм казвала…

— Няма да участвам в предаването.

— Защо?

— Защото после няма да посмея да застана пред огледалото. Нито да погледна в очите родителите, братята и сестрите си, приятелите, племенниците и племенника си.

Не спомена да има приятелка.

— Защо?

— Защото прокарвате тенденция на неуважение към семейните ценности.

Въздъхвам. Познато ми е. Кой знае защо масово се шири убеждението, че телевизията е виновна за разпадането на семейството като най-малка единица на обществото. Това е начин да се прехвърли отговорността. Не е честно.

— Семейството е изложено на натиск поради редица фактори. Малкият екран е само един от тях — възразявам. — Правени са десетки проучвания, целящи да измерят ефекта на телевизията върху съвременното общество, но в крайна сметка, като се тегли чертата, всичките му там психолози, педагози и моралисти не успяват да докажат, че тя изобщо оказва някакво въздействие. Как тогава очакваш от моята скромна личност да зная всичко? — правя се на невинна.

— Допринасяте за постепенното опорочаване на нравите. Поощрявате банализирането на любовта и секса. — Яростно маже филийката с масло. Има великолепни ръце. Изглеждат много силни. Посягам към чашата с виното.

— Дарън, не съм първата, която го прави. Блекпулските картички31 съществуват много преди телевизията да бъде изобретена.

— Значи си съгласна, че предаването ви е проява на лош вкус, много е долнопробно и подкопава обществените норми?

Прекъсваме спора, за да поръчаме вечеря. После продължаваме.

— Вкусът е относително понятие и зависи от модата. Добрият вкус се променя с всеки брой на „Вог“. Почтеността е друго нещо и изисква уважение към културните и религиозните ценности, с други думи — изпращане на съболезнователни картички на близки и познати по повод износването на поредния чифт обувки „Патрик Кокс“. — Оттеглям се в познатите води на сарказма. — Въпросът е: къде попадат обществените норми — някъде по средата ли? Тоест, да отстъпваш място на бременните жени в метрото или направо изобщо да не пътуваш с градския транспорт? А и кой диктува нормите? Законът ли? Независимата комисия за телевизия? Широката публика? Или може би ти? Интересно ми е от позицията на какъв си позволяваш да съдиш. — Повишавам тон. Приказките му много ме вбесиха. Но положението е твърде напечено — няма място за истерични изблици. Налагам си да заговоря по-тихо и да си възвърна самообладанието. — Винаги съм избягвала расовите предразсъдъци. Не се отнасям покровителствено към хората с вродени недостатъци. Не показваме насилие, цензурираме неприличните изрази и не заснемаме същинското обладаване.

— Колко възвишено и благородно от ваша страна.

вернуться

31

Хумористични пощенски картички с вулгарно съдържание, които стават популярни в началото на ХХ век в Англия — Б.пр.